Димитровград

Биография Като футболист Димитровград Берое ЦСКА Беленензеш Витория Ещорил Национален отбор Като треньор Олянензе ЦСКА Беленензеш ЦСКА Mладежки национален отбор Национален отбор ЦСКА Литекс Кастория Калитеа Верия ЦСКА Ал Ахли Ал Етифак ЕНППИ ЦСКА ЦСКА Футболна кариера Постижения CV

Историята за един от златните футболисти на българския футбол започва в Димитровград. Тогава семейство Младенови напуска македонския край, който е бил сред най-бедните в България с цел да намери по-добро препитание. В Димитровград е открит циментов завод, където започват работа родителите на Стойчо Младенов.

„Започнах да играя футбол на седем години – спомня си Младенов. – Първият ми треньор се казваше Теньо Милков. Първи забеляза качествата ми, караше ме да съм все по-усърден в тренировките. Нашият отбор стана градски първенец и това е първата ми купа. В училището още има мои снимки. По това време ме видяха треньорите от школата на „Димитровград”. Тогава започнах да играя организирано. Не след дълго дойде и първата повиквателна за юношеския национален отбор. Бях на 16 години. По това време треньорът Тончо Проданов ме викаше и в първия отбор на Димитровград. Понеже бях малък един път влизах там, друг път – при юношите.”

Да направи най-важната първа кракча във футбола е едно от най-трудните неща в живота на Младенов. Баща му Димитър настоява да следва по начертания от него път – учене ден и нощ. Най-стрикните учителки на Стойчо били двете сестри, които го изпитвали почти на всеки час. „Толкова много обичах футбола, че непрекъснато бягах и съответно непрекъснато ме наказваха – продължава Младенов. – Стигна се дотам, че не ми даваха да излизам от вкъщи. Сестрите ми пазеха двора.

Веднъж поисках да отида до тоалетната, която беше в двора. Бях бос по къси панталонки и фланелка. Увих я около ръката си и счупих прозорчето. През него избягах на тренировка. Бях целия в кръв от стъклата. Разстоянието до стадиона беше няколко километра и се сменяха два автобуса. Нямах пари и затова тичах дотам. Не смеех да се върна по светло, за да не ме види баща ми. Чаках пред прозореца у нас да си легнат родителите ми. Но по едно време се престраших и влязох. Баща ми започна да вика, да ме наказва. В този момент намерих смелостта да реагирам. Казах му, че искам да следвам мечтата ми и тя е да играя футбол. И ако някой е виновен да бъда нещастен, това ще е той. В този момент той млъкна. Никога повече не ми пречи, а напротив – подкрепяше ме. Както майка ми и сестрите ми. Винаги ще съм им благодарен.”

За първи път Младенов е поканен в нациоален отбор на България от Христо Андонов-Пелето. Групата се събира на лагер в град Марица, където започва да се готви за турнир в Турция. Изискването на домакините бе за 18 души, а Андонов бе поканил 20. Отборът започва да играе контролни мачове и в края на лагера Андонов освобождава Стойчо Младенов и Пламен Цветков, по-късно станал футболист в „Левски”. „Ти си ялов футболист, не можеш да вкарваш голове”, обърнал се Андонов към Стойчо.
„Беше безкрайно тежко решение за мен – разказва Младенов. – Пред целия отбор той каза, че не мога. Как съм го изживял само аз си знам. Така е преценил, така е направил. Истината е, че вкарвах много в „Димитровград” и в края на годината вече имаше интерес към мен от ЦСКА, „Левски” и „Берое”.”

След силните мачове „Димитровград” става все по-тесен за Младенов. Един от най-известните футболни хора на Стара Загора Бончо Мерджанов решава, че трябва да вземе Стойчо в „Берое”. Той е откривателят на няколко от големите величия във футбола ни – Петко Петков, Борис Киров, Георги и Динко Димитрови, Петър Жеков. Но първоначално Младенов не желае да напуска „Димитровград”.
„Стойчо още не беше влязъл в казармата, беше на 17 години, но вече беше звездата на отбора – спомня си Добри Добрев, който ръководеше футболната секция в спортния клуб „Димитровград”. – Тогава „Берое” натисна много да го вземе. Исках да го пратя в ЦСКА, защото интересът от там беше много силен. Шефът на ЦСКА Стефан Божков лично настояваше за него. Опитах се да агитирам баща му, но той беше категорично против Стойчо да отива в София. Искаха да отиде в „Берое”. Казах на бай Димитър: „Бъркаш много! Ще го забавиш с две години! Стойчо ще стане национал и футболист №1 на България!” Не предвидих само, че ще бъде и национален треньор. Но в крайна сметка Младенов замина за Стара Загора и започна тренировки. Работих като главен инженер в управрение „Строителна механизация” и един ден се разбрахме да го открадна. Бях на обект на язовир Червена река. Няколко дни криех Стойчо във фургона, където живеех. Храних го в стола. Уговорката беше само да му взема футболните обувки от под леглото в дома му. Точно преди началото на сезона трябваше да го картотекирам в „Димитровград”, за да може „Берое” да го вземе. Но очевидно ни разкриха. Получих заповед от кмета на Димитровград да се явя при него в 16 часа заедно с всички, които са около мен. Така го принудиха да отиде в „Берое”. След две години в Стара Загора и една наказание ми се сбъдна прогнозата – ЦСКА го го взе.”

„Първият секретар на партията Курцанов ни събра, баща ми също присъстваше – добавя към историята Младенов. – Трябваше да се реши бъдещето ми. Разправията продължи дълго. Накрая баща ми наложи мнението да отида в “Берое”. Не успя да се осъществи идеята от „Димитровград” да отида в ЦСКА направо. Но… отложих с три години стъпването ми на „Българска армия”.”