Берое

Биография Като футболист Димитровград Берое ЦСКА Беленензеш Витория Ещорил Национален отбор Като треньор Олянензе ЦСКА Беленензеш ЦСКА Mладежки национален отбор Национален отбор ЦСКА Литекс Кастория Калитеа Верия ЦСКА Ал Ахли Ал Етифак ЕНППИ ЦСКА ЦСКА Футболна кариера Постижения CV

Всичко в „Берое” стартира стремглаво нагоре за Стойчо Младенов. Още в първите контроли преди сезона 18-годишният нападател се утвърждава като титуляр, започва да вкарва голове. При това негов партньор в атаката е легендата на старозагорския футбол Петко Петков. „Велика фигура като футболист и човек – твърди Младенов. – Научих много от него. Добър човек, който се стараеше да помага на младите. Въпросът беше ние да имаме достатъчно акъл, за да попиваме. Ако имаше смелостта да отиде в някой от софийските грандове, щеше да направи още по-голяма кариера.”

Пред погледа на баща си Младенов дебютира в „А” група за „Берое” в мач срещу „Академик”. Отборът печели с 1:0, а голмайсторът е Стойчо. „След мача баща ми дойде, поздрави ме и ми каза, че правилно съм му се противопоставил – продължава Младенов. – Тогава наистина повярвал, че в мен има нещо футболно. Нещата започнаха да се развиват от само себе си. През втората година станах голмайстор на първенството с 21 гола. Още от „Димитровград” не спирах да вкарвам. И си спомнях за мнението на Христо Андонов, който ме извади от юношеския национален отбор. Не му се сърдя, такива са били вижданията му.”
По времето на Младенов „Берое” е пълен с големи футболисти. Вратарите Петър Олимпиев и Тодор Кръстев, Христо Белчев, Теньо Минчев, Евгени Янчовски, Петко Петков, Борис Киров. В съблекалнята за малките било тежко. Всички трябва да мълчат, само четири-пет души говорят. Традиционни занимания за малките били лъскането на обувките, носенето на фланелки и топки.
Докато изпълняваше редовната военна служба като футболист на „Берое”, Стойчо Младенов за първи път пътува до София за преговори. На следващата сутрин, когато вече е в Стара Загора, още в 6 часа сутринта на вратата започва да се тропа. „Излязох и пред мен бе офицер с двама военни, които веднага насочиха пушки – разказва Младенов. – Без да ми дават обяснения, казаха, че съм арестуван. Два дни стоях в ареста, без да знам какво съм прегрешил. На третия ме заведоха при генерал Делчев, една велика личност. Чест е, че го познавам. Спомням си как ми подари една бутилка ракия да занеса на баща ми. Беше много интересна, вътре имаше фигура, сглобена от дърво. Бях откровен с генерала, казах му, че искам да играя в ЦСКА. Той ме изслуша и ме пусна да си ходя. Продължих да играя в „Берое”.”
Освен шанса да започне бляскавата си кариера Стара Загора дава още нещо много с

ециално на Стойчо Младенов. „Там се случи най-хубавото нещо в живота ми – продължава Младенов. – Срещнах любовта на живота ми – голямата и единствената. Благодаря на Господ всеки ден, че ме събра със съпругата ви Дарина, която ме дари с двама прекрасни сина – Александър и Стойчо.”

Далеч по-незначителен е фактът, че като футболист на „Берое” Младенов взима шофьорската си книжка. Но по-интересен е, че го прави без изпит. „Отидох да ме изпитват, а след два дни ни предстоеше мач с „Левски” на „Герена” – разказва Младенов. – Изпитващият се оказа голям левскар. Започна да ми говори как ще ни вкарат 4-5 гола. Ядосах се и отвърнах: „Бият ли ни толкова, скъсай ме на изпита!” Тогава той предложи бас. Ако „Левски” беше спечелил, щеше да ме скъса. Но ако ние бяхме завършили наравно или бяхме победили, взимах книжка без изпит. Направихме 1:1 на „Герена”. На този стадион аз мачове не губя, съвсем нормално за мен, както показва кариерата ми на футболист и треньор. „Левски” тогава беше клуб, достоен за уважение. Разполагаше с футболисти като Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Тодор Барзов и Воин Войнов.”
Докато играе в „Берое”, голям интерес към Младенов проявява и „Левски”. Иван Вуцов, който по-късно става един от големите приятели в живота на Стойчо, иска да направи атомно нападение. За целта набелязва Антон Милков от „Ботев”, Руси Гочев от „Черноморец” и Младенов. Две крила и един централен нападател. В мисията да станат левскари тримата дори са вкарани в школата в Симеоново. По същото време интересът на ЦСКА към Стойчо не спира.

„Дойде момент, когато нещата опряха до кокъла и трябваше бързо да се решава – разказва Младенов. – С младежкия национален отбор играхме срещу Англия в Перник. От едната страна на терена ме чакаше милиционерска кола с човек от „Левски”, на когото беше заповядано да ме взимат и да ме закара на „Герена”. Не исках да играя в „Левски”, защото от дете винаги съм бил за ЦСКА. Двама мои приятел, големи цесекари, ме чакаха с друга кола. Бяха се скрили зад стадиона, за да не ни видят милиционерите. Отново избягах през прозорчето на тоалетната и отидохме на „Българска армия”. Там ме очакваше Георги Христов, който беше зет на министъра на отбраната Добри Джуров. На място подписах договор с ЦСКА. Това доведе до проблеми. Имах действащ договор с „Берое”, който не беше прекратен.”

Хора от ЦК на комунистическата партия решават да покажат сила и нареждат наказание – изключване от физкултурното движение. Същата е съдбата на Радослав Здравков, който подписва с ЦСКА, и на Петър Курдов, който отива в „Левски”. „Управляващите искаха да демонстрират колко са силни и как никой не може да проявявасвоеволие – разказва Младенов. – Да бъдеш изключен от физкуртурното движение означава дане се занимаваш с никакъв спорт. Дори в заводски отбор не можеш да тренираш. А срещу решението на ЦК на партията не може да се върви. ЦСКА обещаваше, че нещата ще се оправят. Но за един юноша шокът е голям. Не играх 15 месеца. Точно на деня на сватбата ми – 19 август 1980 г., дойдоха и ми съобщиха, че правата ми са възстановени.”