stoycho-mladenov.com» ЦСКА

ЦСКА

Биография Като футболист Димитровград Берое ЦСКА Беленензеш Витория Ещорил Национален отбор Като треньор Олянензе ЦСКА Беленензеш ЦСКА Mладежки национален отбор Национален отбор ЦСКА Литекс Кастория Калитеа Верия ЦСКА Ал Ахли Ал Етифак ЕНППИ ЦСКА ЦСКА Футболна кариера Постижения CV

Най-бляскавата част от футболната кариера на Стойчо Младенов е в ЦСКА. И тя започва там, където най-много му отива - в турнира на европейските шампиони. Заради наказанието Младенов пропуска славните победи с по 1:0 над европейския шампион "Нотингам". И влиза в игра в следващия кръг срещу полския "Шомберки" (Битом).

"В София победихме с 4:0, влязох като резерва и мечтата ми се сбъдна - разказва Младенов. - ЦСКА имаше уникално футболно поколение. Треньорът Аспарух Никодимов разполагаше с 12 национала. Дори тези играчи, които не бяха титуляри в ЦСКА, бяха викани в държавния тим на България. Никодимов беше невероятен треньор. Знаеше как да подхожда към всеки. Беше събрал футболисти, които се уважаваха и допълваха. Много пъти се и карахме. Но причината беше, че всеки изискваше повече от колегата си. Критикуваш ли някого, трябва да си по-силен от него. Три години поред ЦСКА беше абсолютен доминант в българския футбол. Нашата публика свикна до 15-ата минута да водим поне с два гола. Не го ли правихме, започваха да освиркват. Побеждавахме, с колкото искаме. Веднъж вкарахме осем гола на "Локомотив" (Пд) с Христо Бонев и Георги Василев. Нямахме проблеми с "Локомотив" (Сф) на Атанас Михайлов, със "Славия" на Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Без проблеми биехме големия съперник "Левски". Случвало се е наши приятели от другия отбор да се молят да не им вкарваме повече от 2-3 гола. Нашето поколение беше едно от трите маркови за ЦСКА. Първото беше на Димитър Якимов, Крум Янев и Иван Колев. След нас дойде отборът на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. В нашия ЦСКА се познавахме и живеехме с играта. Когато Георги Димитров вземе топката, знаех точно къде ще ми я подаде, без да ме гледа. Изскачах сам срещу вратаря и гол. Винаги съм твърдял, че Димитров е българският Франц Бекенбауер. Нямаше сезон, без да е вкарал 6-7 гола. ЦСКА беше събрал футболисти със страхотни технически качества - Пламен Марков, Ружди Керимов, Марио Вълков, Спас Джевизов, Цветан Йончев, Георги Славков, Георги Димитров, Георги Велинов, Кольо Велков, Ради Здравков. И въпреки че бяхме приятели, се карахме много. Дори се разделихме на групички. Треньорите го виждаха. Веднъж бяхме на подготовка в Тетевен. Аспарух Никодимов ни затвори в съблекалнята и каза: "Ако трябва цял ден ще прекарате тук, но но искам да се изясните."

Побратимяването стана много смешно, но няма да кажа кой го направи. Треньорът попита един от нас: "Ти какво ще кажеш?" И той отговори: "Бях толкова пиян, че не помня!" Всички се разсмяхме. ЦСКА винаги се е гордеел с дисциплината си. Не само във футбола, а във всички спортове. За нашия отбор да направи равен мач или да загуби, беше равносилно на трагедия. Криехме се по алеите, за да не ни види някой от генералите. А недай си боже Добри Джуров."

Мнозина твърдят, че през 1982 година ЦСКА е бил най-готов да спечели Купата на европейските шампиони. Година по-рано след победите над "Нотингам" отборът е отстранен от "Ливърпул" с две загуби - 1:5 в Англия и 0:1 в София.

"На стадион "Анфийлд" паднахме тежко, но мачът можеше да завърши и 5:5. Не си спомням друг път да съм играл при толкова силен вятър и дъжд. Нашият вратар Георги Велинов риташе топката напред, а тя падаше около наказателното ни поле. Цветан Йончев вкара гола, но и аз, и Спас Джевизов изпуснахме положения. Големият английски футболист Греъм Сунес ни вкара три гола. Истината е, че тогава липсваше международния опит. Година по-късно нещата стояха коренно различно. Бяхме се развили и като колектив, и като тим. Имахме самочувствие. Надиграхме отборите с лекота - и в България, и дори в чужбина. Жребият за КЕШ беше изключително тежък за нас - падна ни се испанският шампион "Реал Сосиедад". Имаше десет национали начело с големия вратар Арконада. За български тим да бие първия в Испания е геройство - и тогава, и днес. В София изиграхме много правилно тактически мача. Йончев вкара гол в самия край, удари се в гредата и получи комоцио. Колкото се радвахме, толкова бяхме притеснени за него. Линейката го беше откарала в болницата и нямахме информация за състоянието му. За щастие всичко се размина с уплахата. Чакахме с непърпение реванша в Сан Себастиян. В живота си не съм виждал вратар да пази, както го направи Георги Велинов. Испанците приличаха на ураган. Бяха намокрили тревата и ни изненадоха. Много от нас бяха с гумени бутони и се пързаляхме по терена. Благодарение на Велинов се измъкнахме сухи. Ако ние сме имали едно положение за гол, "Реал Сосиедад" имаше десет. Завършихме 0:0."

Въпреки силата си ЦСКА е на косъм от отпадане още в следващия кръг. Съперник е североирландския "Гленторан". Отново първият мач е в София и отново победа за "червените" - 2:0. "Голямата лекота, с която бихме, ни подлъга на реванша - продължава Младенов. - Бяхме убедени, че и там ще спечелим. В София резултатът трябваше да бъде 5:0. Но в Белфаст стана страшно за нас. "Гленторан" поведе с 2:0 и така завърши редовното време. Бяхме объркани и щяхме да отпаднем, защото третият гол висеше на косъм. За щастие Альоша Димитров вкара в продълженията и стана ясно, че ние продължаваме. През цялата си треньорска кариера давам този мач за пример на футболистите ми. Никога нямаше право да подценяваш противника. Независимо от състоянието му и от резултата в първия мач. На жребия всички искахме само едно - реванш срещу "Ливърпул". И съдбата ни го даде."

Епичният четвъртфинал между ЦСКА и "Ливърпул" превръща Стойчо Младенов в един от най-великите български футболисти за всички времена. Да победиш "червените" от "Анфийлд" по това време е било немислимо. Камо ли за български отбор. ЦСКА губи с 0:1 в Англия. На реванша печели с 2:0 с два гола на Младенов. Този мач на 17 март 1982 г. се смята като най-големия успех на българския клубен футбол в историята.

"За разлика от предишната година имахме международния опит и огромното желание да покажем на "Ливърпул", че не сме по-слаби - разказва Младенов. - А какъв отбор бяха те! Йън Ръш, Кени Далглиш, Сами Лий, Греъм Сунес, Брус Гробелаар. Никой в Англия и Европа не можеше да ги бие. Треньорът Никодимов ни подготви перфектно. Знаехме във всеки момент как играят англичаните. Винаги разузнаването е много важно. В Англия отново загубихме, но не с 1:5, а с 0:1. И за този мач ЦСКА може да съжалява. Равностойни съперници бяхме. Но съдбата пак даде своето на "Ливърпул". Нямаше да е несправедливо да победим още в първия двубой. Но може би така стана по-добре и съперникът помисли, че си е осигурил класирането. Националният стадион "Васил Левски" беше препълнен. Не се поддадохме на емоции. Чакахме нашия момент. Моментът, който ще се помни винаги. Имах щастието да вкарам головете, но триумфът е на всички, които бяхме на терена и на всички наши фенове. България трябва да е горда с този мач. Не само тези, които обичат ЦСКА. Преди двубоя бяхме на базата "Червено знаме". Около нея имаше денонощен полицейски кордон, за да ни пазят от феновете. Тогава хората даваха по цяло агне за билет. Преди мача страдах от главоболие, а много рядко главата ме е боляла. Масажистите идваха, помагаха ми, но не минаваше. В един момент състоянието беше по-добро, в следващия се влошаваше. Не можех да тренирам. Но нямаше как да пропусна мача на живота. Благодаря на Господ, че вкарах головете - заради колегите, заради ЦСКА, заради България. Накрая 70 000 души запалиха факли по трибуните. Всички чужди отбори, които са играли срещу ЦСКА, са го признали. Никой не си тръгваше от стадиона. Хората пееха и се радваха. При първия гол Методи Томанов се включи добре и подаде по диагонал към моята зона. Скочих и с глава вкарах. Голът даде импулс. И отново стигнахме до продълженията. В никакъв случай не искахме дузпи. Знаехме, че трябва да вкараме за 2:0. Няма да забравя как дебнех зад гърба на Спас Джевизов и техния централен защитник. Двамата скочиха пред мен, но не удариха топката. Почти паднал, поех с гърди и вкарах. Този гол записа със златни букви имената на всички ни в историята на ЦСКА. След края някои от нас се разплакаха. От гордост. Победихме непобедимия Ливърпул. Докато бях под душа в съблекалнята, мои колеги дойдоха и започнаха да викат, че спешно трябва да изляза. Имало висшо посещение. Хвърлиха ми една хавлия и ме избутаха напред. В центъра на съблекалнята стоеше министърът на отбраната генерал Добри Джуров. Той извика: "Честито, капитан Младенов!" Опитах се да го поправя, че съм старши-лейтенант. Но той ме пресече: "Вече сте капитан!" По-късно всички мои колеги бяха повишени в чин. За победата получихме и по един малък черно-бял телевизор. Тогава това беше рядкост. След мача не стъпвахме по земята. Непрекъснато бяхме по приеми. По улиците ни спираха просто да ни докоснат, да ни прегърнат."

Съдбата беше решила ЦСКА да срещне още един от колосите на световния футбол в полуфинала - "Байерн". Там е и последното стъпало на похода на "червения" тим. И дори с отпадането си ЦСКА написа история. В първия мач в София победи с 4:3, а до 18-ата минута резултатът беше 3:0. Стойчо Младенов подава за два от головете и изработва дузпа.

"Ние се стъписахме повече от "Байерн", след като поведохме с 3:0 - продължава Младенов. - Футболистите, треньорите, феновете не можеха да повярват какво се случва. Никой друг не беше вкарвал три гола на "Байерн" в първите 18 минути. Германците започнаха да се карат на терена. Паул Брайтнер дори отиде при резервите, свали фланелката и поиска смяна. Тогава "Байерн" направи ход, с който ни изненада. Вкараха Дитер Хьонес като втори централен нападател. Грешката ни беше, че се върнахме да пазим резултата. А можехме да вкараме още голове. Сами се вкарахме в капана. Представете си - български отбор да вкара четири гола на "Байерн". На реванша бяхме много дисциплинирани и имахме своите шансове. До последната минута на първото полувреме почти нямаше положения пред нашата врата. Тогава ни вкараха гол от засада. В началото на второто полувреме съдията даде много спорна дузпа за "Байерн". И при 2:0 всичко приключи. На финала "Байерн" игра с "Астън Вила" и загуби. Бяхме убедени, че ако бяхме ние, щяхме да триумфираме. За две години събрахме достатъчно победи и опит срещу британски отбори. Но за малка държава като България дори това постижение на ЦСКА беше велико. Макар че най-големите подводни камъни идваха именно от българи. Нашите ръководители поискаха дербито с "Левски" да бъде отложено с един ден заради реванша срещу "Ливърпул". И БФС, и "Левски" отказаха. Но не можаха да ни спрат. Преди мача с "Байерн" нашият централен нападател Спас Джевизов получи червен картон в българския шампионат. И му забраниха като наказание да играе с германците. Нечувано!"

Още в първия кръг на следващото издание на турнира на шампионите ЦСКА се изправя срещу шампион на още една велика сила - Франция. Този път съперник е "Монако" на Аморос, Жирес, Женжини. И отново Младенов е героят. Вкарва гол за 2:0 в София на реванша след 0:0 във Франция.

"Може да звучи нескромно, но за ЦСКА не беше проблем да победи "Монако" - продължава Младенов. - Направихме го и следващата година в турнира за Купата на УЕФА. И двата пъти им вкарах голове. Няма да забравя, че при втория път и при 2:2 във Франция опитах хитрост, която можеше да ни прати зад борда. При едно центриране измамно вдигнах ръце нагоре, все едно ще ударя топката. Исках да разконцентрирам техните нападатели. Но един успя да ме натисне отзад, блокира ръката ми и наистина бутнах топката. Съдията даде дузпа, но Георги Велинов спаси. Никога не съм целувал съотборник толкова много."
Един от проектантите на този отбор на ЦСКА е председателят на клуба - Никола Миланов, известен с прякора Чопъра. "Велик ръководител беше - продължава Младенов. - Знаеше кога да критикува, кога да ни хване за гушата, кога да ни остави да си поемем глътка въздух. Не ни лишаваше от нищо. Когато още бях наказан, бяхме на лагер в Петрич. Нямах право да тренирам с отбора, но в този момент тичах с останалите. Чопъра дойде да инспектира. Като ме видя, извика: "Имаш да наваксваш! Ще тичаш по външния кръг на пистата, не по вътрешния!" Преди победата ни с 8:0 над "Локомотив" (Пд) бяхме надиграли Уелс с 1:0 с националния отбор. Преди двубоя с британците бях направил неубедителен мач в "А" група, но с Уелс ми беше едно от най-добрите представяния за България. В навечерието на двубоя с "Локомотив" Чопъра ме извика. Изслушах изключително заплашителна реч. Идваше ми да излетя от стаята му. И на терена бях като фурия. Вкарах гол, подадох за няколко. Когато се прибирахме към съблекалнята, ни посрещна Чопъра. И одобрително започна да се смее с неговия дрезгав глас. Георги Славков му каза: "Другарю Миланов, преди всеки мач трябва да плашите Стойчо!" Наистина Чопъра знаеше кога да те погали и кога да те удари."

Ако не беше старият режим, Младенов можеше да играе в един от най-големите отбори в Европа. През годините се говори, че са го искали "Ливърпул", "Монако", "Атлетико" и "Ривър Плейт". Но режимът е категоричен - никой не може да играе в чуждестранен клуб. "Когато отидох с националния отбор в Мексико на мондиала през 1986 година, хора от "Ривър Плейт" дойдоха лично при мен - спомня си Младенов. - Но ръководството на българския футбол не ми даде и дума да продумам, че може да играя там."

Съдбата помага на Стойчо да пропусне един от най-скандалните мачове в историята на българския футбол - финала за купата на България срещу "Левски" през 1985 година. Тогава ЦСКА побеждава с 2:1,  но дербито е маркирано от бой между футболистите на терена. По-късно последват наказания като доживот от права са лишени Христо Стоичков и Борислав Михайлов. А двата гранда са преименувани на "Средец" и "Витоша".
"Преди мача играхме с "Ботев" (Враца) и ме контузиха тежко - разказва Младенов. - Не си спомням как, но намерих начин да седна цивилен на пейката. Мачът беше равностоен. Много битка имаше. В случая съперникът постъпи некоректно и стартира ексцесиите. Пламен Николов направи изключително брутално нарушение срещу Ради Здравков. Но не получи червен картон. Провокациите от страна на "Левски" продължиха. Не знам какво щях да направя, ако бях вътре на терена. Нервите ми лесно кипват и може би съдбата ме спаси, че не играх в този мач."

Като звезда на ЦСКА, а години по-късно и като треньор, Стойчо Младенов винаги най-много е обичал дербитата с "Левски". Едно от тях остава паметно в историята на сблъсъците. На 22 декември 1985 г. ЦСКА побеждава "Левски" на неговия стадион "Георги Аспарухов" с два гола на Младенов и един на прохождащия във футбола Любослав Пенев.
"Няма да забравя обстановката преди мача - разказва Стойчо. - Имах проблеми с треньора на националния отбор Иван Вуцов. Той ме игнорира от последните мачове. Идваше световно първенство, а аз исках на всяка цена да бъда титуляр в Мексико. Казах си - това е моментът да си върна мястото. Изиграх един от най-добрите си мачове с екипа на ЦСКА точно срещу "Левски". Любослав Пенев игра централен нападател, а аз бях ляво крило. Всичко, което исках на терена, ставаше. Футболисти на "Левски" се сменяха да ме пазят, но никой не успя. Да вкараш голове в този мач е нещо много специално. А когато стане на противниковия стадион, вече е велико."

На 29 години идва и краят на кариерата на Младенов като футболист на ЦСКА. Португалският мениджър Лусидио Рибейро убеждава ръководството на клуба, че е дошъл моментът да спечели пари от своята звезда. "По това време никога не ни казваха трансферни суми и до днес не знам за колко пари ме купи португалският "Белененсеш" - продължава Младенов. - От там започна един от най-хубавите периоди в живота ми, защото Португалия е място, където хората са истински предани на футбола. За съжаление дойде краят на един голям отбор на ЦСКА. Освен мен напуснаха Георги Славков, Пламен Марков, Георги Димитров, Спас Джевизов, Цветан Йончев. Но това даде старт на новото поколение, което ни замести достойно - на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов."

Освен победите над "Левски" Стойчо Младенов побеждава и двама от "сините" в анкетата за най-добър футболист на България за 1983 година. След него в анкетата между футболните журналисти остават големите имена от историята на "Левски" Борислав Михайлов и Божидар Искренов. Награждаването е на националния стадион "Васил Левски" в ресторант "Спортна среща", където Младенов получава картина. "Конкуренцията между футболистите от ЦСКА, "Левски" и останалите беше огромна - разказва Стойчо. - Да бъдеш футболист №1 на България е истинско признание и едно от най-ценните в живота ми."