Беленензеш
Биография Като футболист Димитровград Берое ЦСКА Беленензеш Витория Ещорил Национален отбор Като треньор Олянензе ЦСКА Беленензеш ЦСКА Mладежки национален отбор Национален отбор ЦСКА Литекс Кастория Калитеа Верия ЦСКА Ал Ахли Ал Етифак ЕНППИ ЦСКА ЦСКА Футболна кариера Постижения CV
Първите крачки в Португалия минаха при огромен интерес от медиите. От значение бе фактът, че играт на световното първенство в Мексико. По същото време “Спортинг” (Лисабон) привлече мексиканеца Негрете, който ни вкара гол на осминафинала и по-късно беше избран за най-красив на мондиала.
Португалската кариера на Младенов стартира изключително тежко. Още на старта той се разболя – вдигна висока температура и трябваше да почива десетина дни. Освен това Младенов пристигна в средата на подготовката заради участието на световно.
“Всички тези подробности не играеха за мен – разказва Стойчо. – Феновете в Португалия очакваха още от първите контроли да стана най-добрият. Не се получи. Беше ми тежко без семейството, не говорих език. На практика имах само две седмици за подготовка преди началото на първенството, в които изиграх три контроли. Разбрах бързо, че езикът ще е големият ми проблем. Непрекъснато ходих с тетрадка и химикалка. Питах за всяка дума – чаша, вилица, чиния. И пишех. За шест месеца проговорих португалски – и писмено, и говоримо. В първите мачове играх слабо, направо отчайващо. Никой не приемаше, че съм тренирал две седмици. Напротив - едва ли не с мен “Беленензеш” трябваше да стане шампион на мсяка цена. Стартирахме срещу “Академика”, победихме, но аз бях сянка на себе си. После гостувахме на “Фарензе”. Отново победа и отново слаб мач за мен. Изведнъж треньорът Хенри де Перьо, който беше французин, ме извика на разговор при президента. Обясниха ми, че очакванията са огромни, че аз трябва да правя разликата, а в тези два мача не съм дал, каквото се очаква. Казаха дори, че ще прекратят договора ми и ще ме върнат в България. Беше шок за мен! Никога не съм преживявал подобно нещо. Разстроих се силно. Отидох с такова желание и амбиция в Португалия, а изведнъж – ще ме гонят. А третият ни мач беше срещу “Спортинг” – съперник, който “Беленезеш” отдавна не беше побеждавал. Може би заради страха за бъдещето изиграх много голям двубой. Поставиха ме зад централния нападател – позиция, на която не бях играл. Спечелихме с 2:0, вкарах единия и асистирах на другия гол. След този мач с три победи бяхме първи в класирането. От този ден за мен се заговори добре в Португалия. Започнаха да ме търсят за интервюта от най-различни медии. Треньорът ме подкрепи напълно. Станахме приятели, поддържаме връзка и до днес. Изключителен педагог и психолог. До деветия кръг водихме в класирането, но “Беленензеш” никога не е можел истински да се мери с грандовете. Завършихме четвърти и се класирахме за Купата на УЕФА. През този сезон успях да си завоювам име в Португалия. Болно ми е да го призна, но там ме уважават и ценят повече отколкото в България. В Беленензеш срещнах футболисти, които са истински приятели. Като вратаря Жорже Мартинс. Той и Георги Велинов са вратарите, на които съм се възхищавал. Другиге ми приятели бяха покойният вече Жозе Антонио, Гало, Джейм, Субриньо, Чикофария, Жорже Байдек...”
След победата над “Спортинг” целият отбор на “Беленезеш” се събира на обяс в почивния ден. А Младенов има уговорено интервю в дома си в 18 ч – ще се прави репортаж за семейството му. Преводач ще е Ваньо Костов. Тогава за първи път Стойчо се сблъсква с португалския обяд – цели осем часа. “Не бях виждал и вярвал, че може да се изяде и изпие толкова – разказва Младенов. – Масите се отрупват. Слагат се хартиени покривки. Масите се махат директно с тях и се зареждат на ново. Накрая закъснях за интервюто. Изживях велика година. Изиграхме паметни мачове срещу грандовете “Порто”, “Бенфика” и “Спортинг”. Победихме ги и трите. Най-показателно беше представянето ни за купата. На четвъртфинала се срещнахме с “Порто”. Победихме с 1:0 с мой гол, а това беше дебютът на Витор Байа. На полуфинала ни се падна “Спортинг”. Спечелихме с 3:1 и аз отново вкарах. Накрая спечелихме купата след успех над “Бенфика” с 2:1 на финала. През това време станах изключително близък с Жорже Байдек, който дойде от “Гремио”. С него “Беленензеш” се промени напълно. Байдек беше централен защитник, висок 190 сантиметра. Винаги е бил душата на компанията. Той е от тези бразилици, които умеят да уважават и ценят приятелството. До днес сме приятели и си помагаме. Байдек стана мениджър. Винаги е готов да ми помогне, когото търся някакъв футболист.”
Един от най-паметните мачове на Младенов е за Купата на УЕФА срещу “Барселона” през 1988 г. Тогава за каталунците играят суперзвездите Гари Линекер и Бернд Шустер. “На “Ноу Камп” в 93-ата минута резултатът беше 0:0, но ни вкараха два гола – обяснява Стойчо. – В Лисабон успяхме да бием с 1:0. Аз успях да открадна топката на Шустер и се измъкнах от защитата. Излязох сам срещу вратаря, но не рискувах сам да завърша. Подадох на централния нападател Мапуата, който на празна врата вкара. Това беше още през първото полувреме. След почивката капитанът ни Жозе Антонио удари греда. Късметът покри “Барселона”. Другият голям мач беше срещу “Байер”, който в предишния сезон беше взел Купата на УЕФА. В Германия спечелихме с 1:0 с мой гол, на реванша отново победихме с 1:0. Феновете на “Беленензеш” са много топли хора, лесно се комуникира с тях. В края на престоя ми там ми подариха фланелка с моя лик. Имам цяла тетрадка с интервюта и снимки, изказвания на специалисти.”
Още през първата година “Бенфика” изпраща оферта към Младенов. Но по това време трансферите стават трудно, а тригодишният договор с “Беленензеш” спира преговорите почти в зародиш.
В края на контракта се обаждат от “Витория” (Сетубал) с изключително идгодна оферта. В “Беленензеш” признават, че не могат да дадат такива условия на 32-годишния Младенов и той започва нова португалска страница в кариерата си. “Престоят в Лисабон беше прекрасна част от живота ми – добавя Младенов. - Като личен и професионален живот всичко беше перфектно. Когато говорим със съпругата ми и децата за Лисабон, всички сме на мнение, че там сме живели най-добре.”
Португалската кариера на Младенов стартира изключително тежко. Още на старта той се разболя – вдигна висока температура и трябваше да почива десетина дни. Освен това Младенов пристигна в средата на подготовката заради участието на световно.
“Всички тези подробности не играеха за мен – разказва Стойчо. – Феновете в Португалия очакваха още от първите контроли да стана най-добрият. Не се получи. Беше ми тежко без семейството, не говорих език. На практика имах само две седмици за подготовка преди началото на първенството, в които изиграх три контроли. Разбрах бързо, че езикът ще е големият ми проблем. Непрекъснато ходих с тетрадка и химикалка. Питах за всяка дума – чаша, вилица, чиния. И пишех. За шест месеца проговорих португалски – и писмено, и говоримо. В първите мачове играх слабо, направо отчайващо. Никой не приемаше, че съм тренирал две седмици. Напротив - едва ли не с мен “Беленензеш” трябваше да стане шампион на мсяка цена. Стартирахме срещу “Академика”, победихме, но аз бях сянка на себе си. После гостувахме на “Фарензе”. Отново победа и отново слаб мач за мен. Изведнъж треньорът Хенри де Перьо, който беше французин, ме извика на разговор при президента. Обясниха ми, че очакванията са огромни, че аз трябва да правя разликата, а в тези два мача не съм дал, каквото се очаква. Казаха дори, че ще прекратят договора ми и ще ме върнат в България. Беше шок за мен! Никога не съм преживявал подобно нещо. Разстроих се силно. Отидох с такова желание и амбиция в Португалия, а изведнъж – ще ме гонят. А третият ни мач беше срещу “Спортинг” – съперник, който “Беленезеш” отдавна не беше побеждавал. Може би заради страха за бъдещето изиграх много голям двубой. Поставиха ме зад централния нападател – позиция, на която не бях играл. Спечелихме с 2:0, вкарах единия и асистирах на другия гол. След този мач с три победи бяхме първи в класирането. От този ден за мен се заговори добре в Португалия. Започнаха да ме търсят за интервюта от най-различни медии. Треньорът ме подкрепи напълно. Станахме приятели, поддържаме връзка и до днес. Изключителен педагог и психолог. До деветия кръг водихме в класирането, но “Беленензеш” никога не е можел истински да се мери с грандовете. Завършихме четвърти и се класирахме за Купата на УЕФА. През този сезон успях да си завоювам име в Португалия. Болно ми е да го призна, но там ме уважават и ценят повече отколкото в България. В Беленензеш срещнах футболисти, които са истински приятели. Като вратаря Жорже Мартинс. Той и Георги Велинов са вратарите, на които съм се възхищавал. Другиге ми приятели бяха покойният вече Жозе Антонио, Гало, Джейм, Субриньо, Чикофария, Жорже Байдек...”
След победата над “Спортинг” целият отбор на “Беленезеш” се събира на обяс в почивния ден. А Младенов има уговорено интервю в дома си в 18 ч – ще се прави репортаж за семейството му. Преводач ще е Ваньо Костов. Тогава за първи път Стойчо се сблъсква с португалския обяд – цели осем часа. “Не бях виждал и вярвал, че може да се изяде и изпие толкова – разказва Младенов. – Масите се отрупват. Слагат се хартиени покривки. Масите се махат директно с тях и се зареждат на ново. Накрая закъснях за интервюто. Изживях велика година. Изиграхме паметни мачове срещу грандовете “Порто”, “Бенфика” и “Спортинг”. Победихме ги и трите. Най-показателно беше представянето ни за купата. На четвъртфинала се срещнахме с “Порто”. Победихме с 1:0 с мой гол, а това беше дебютът на Витор Байа. На полуфинала ни се падна “Спортинг”. Спечелихме с 3:1 и аз отново вкарах. Накрая спечелихме купата след успех над “Бенфика” с 2:1 на финала. През това време станах изключително близък с Жорже Байдек, който дойде от “Гремио”. С него “Беленензеш” се промени напълно. Байдек беше централен защитник, висок 190 сантиметра. Винаги е бил душата на компанията. Той е от тези бразилици, които умеят да уважават и ценят приятелството. До днес сме приятели и си помагаме. Байдек стана мениджър. Винаги е готов да ми помогне, когото търся някакъв футболист.”
Един от най-паметните мачове на Младенов е за Купата на УЕФА срещу “Барселона” през 1988 г. Тогава за каталунците играят суперзвездите Гари Линекер и Бернд Шустер. “На “Ноу Камп” в 93-ата минута резултатът беше 0:0, но ни вкараха два гола – обяснява Стойчо. – В Лисабон успяхме да бием с 1:0. Аз успях да открадна топката на Шустер и се измъкнах от защитата. Излязох сам срещу вратаря, но не рискувах сам да завърша. Подадох на централния нападател Мапуата, който на празна врата вкара. Това беше още през първото полувреме. След почивката капитанът ни Жозе Антонио удари греда. Късметът покри “Барселона”. Другият голям мач беше срещу “Байер”, който в предишния сезон беше взел Купата на УЕФА. В Германия спечелихме с 1:0 с мой гол, на реванша отново победихме с 1:0. Феновете на “Беленензеш” са много топли хора, лесно се комуникира с тях. В края на престоя ми там ми подариха фланелка с моя лик. Имам цяла тетрадка с интервюта и снимки, изказвания на специалисти.”
Още през първата година “Бенфика” изпраща оферта към Младенов. Но по това време трансферите стават трудно, а тригодишният договор с “Беленензеш” спира преговорите почти в зародиш.
В края на контракта се обаждат от “Витория” (Сетубал) с изключително идгодна оферта. В “Беленензеш” признават, че не могат да дадат такива условия на 32-годишния Младенов и той започва нова португалска страница в кариерата си. “Престоят в Лисабон беше прекрасна част от живота ми – добавя Младенов. - Като личен и професионален живот всичко беше перфектно. Когато говорим със съпругата ми и децата за Лисабон, всички сме на мнение, че там сме живели най-добре.”