Ещорил
В баровския лисабонски квартал Ещорил живееше царица Йоана – майката на българския цар Симеон ІІ. Стойчо Младенов получи къща в близост до нейната. В този момент „Ещорил” се опитва да направи отбор, който да е равностоен на грандовете в португалския футбол. Заедно с Младенов идват Карлос Мануел от „Бенфика” мароканецът Буделавара и боливийският национал Ервин Санчес. Малко по-късно следпрепоръки на Стойчо в отбора е взет и Илия Войнов. Идва и юношата на „Бенфика” Елдер, който по-късно се завръща в лисабонския гранд, играе и в „Депортиво” (Ла Коруня).
„Имах много голям късмет да правя силни мачове срещу най-силните в Португалия – разказва Младенов. – Срещу „Спортинг” е най-добрият ми двубой с екипа на „Ещорил”. Завършихме 2:2 с два мои гола и две попадения на Красимир Балъков. На другия ден вестник „А Бола” написа на първа страница: „Младенов – Балъков 2:2”. Хората много ме обичаха. Когато отида да видя стари познати, настръхвам в музея и стената наславата. Има много мои снимки. Признанието на „Ещорил” към мен беше огромно. Треньор по пое време беше Фернандо Сантуш, който през новия век направи име като наставник в АЕК и гръцкия национален треньор. Изключителен човек и специалист е. Аз живеех на около километър от стадиона. Именно в „Ещорил” започнаха да тренират и синовете ми Стойчо и Александър. Цялото семейство и до днес тъгуваме за Португалия. Прекарахме 11 фантастични години там. Но всяко нещо има край. В „Ещорил” дойде време да се сбогувам с футбола. Но започна нов живот. Разбира се пак с футбола. Станах треньор.”