stoycho-mladenov.com» В медиите

Стойчо Младенов: В България сме като орел, рак и щука

Дата: 25.07.2010

Стойчо Младенов продължава да катери пирамидите. Треньорът започва втори сезон в египетския ЕНППИ (Кайро), но мислите му са в България. Вече две години Младенов е в странство - Саудитска Арабия, сега - при фараоните. Екзекуторът на “Ливърпул” е поредният символ на футбола ни, който по една или друга причина е далече от родината.

- Мъчно ли ви е, че сезонът в България отново започва без вас?


- Липсва ми българският шампионат, напрежението. Липсва ми и публиката на ЦСКА, която е толкова спонтанна и всеотдайна. Сектор “Г” може да събуди и умрял от гроба. Но въпреки всичко аз съм професионалист, искам да върша професията си. Една година съм на едно място, следващата - на друго. Съдбата ми е отредила в повечето време да съм в чужбина. Не съм загубил хъса и амбицията. Даже напротив - с годините трупам опит, представата ми за футбола и живота става по-ясна.

- Какви са амбициите ви с ЕНППИ?


- Да се класираме сред първите четири отбора в първенството и да участваме в Шампионската лига на Африка. Направихме селекция само с местни футболисти. Не ми позволиха да взема чужденци. От разрешените трима легионери клубът не освободи нито един и затова не може да се привличат нови. Единствените постове, на които исках нови и не взехме, са вратар и централен нападател.

- Какво е нивото на футбола в Египет?


- Нека започна с факта, че националният отбор три пъти поред е шампион на Африка. Почти всички футболисти са от египетското първенство. Шампионатът е изключителен. Много равностойни отбори, мачовете често свършват по 1:0. Отборите опитват да владеят топката, агресивни са.

- Какво е отношението в Египет към България?


- Изключително добро. Говоря от мое име и твърдя, че няма едно нещо, което да съм поискал и да не е станало. Условията са перфектни - базите, терените, фитнесите. Всеки треньор го засърбяват ръцете, когато ги види. Освен това Египет е държава с вековна история. Всеки ден на практика можеш да посетиш място, което е интересно.

- Къде е по-добре за работа - в Египет или Саудитска Арабия?


- И в двете страни условията са отлични. В Египет повече ми харесва, по-лесно се комуникира с ръководството. Работя с високоинтелектуални хора, които с една дума разбират какво искам. Футболът в Египет е техничен, играе се с повече подаване и владеене на топката. В Саудитска Арабия прилагат повече сила, обичат скоростта.

- Следите ли какво става в българския футбол?


- Непрекъснато чета новините из интернет, гледам телевизия, контактувам с приятели. Зная какво се случва във всеки клуб. Кои са новите, кои са напусналите. Нека го нарека професионално изкривяване. Ден и нощ мисля за футбол. В главата ми са мачове и схеми. Затова треньорите понякога сме скучни за околните. Трудно превключваме на друга тема.

- Ще стане ли ЦСКА шампион?


- Независимо от загубата при представянето, която предизвика толкова емоции, смятам, че ЦСКА е най-силният отбор. Гледах първите двубои в Европа на “Левски” и “Литекс”. Знам какво е в “Черноморец”, “Славия” и “Локомотив” (Сф). Името ЦСКА ще помогне на отбора да стане шампион. Ясен Петров и Георги Иванов са добри професионалисти, но потенциалът им не може да се сравнява с ЦСКА. “Левски” е с небалансирана защита, халфовата линия няма нужната агресивност и скорост, не може да подкрепя нападателите. ЦСКА е по-компактен отбор, с по-добри единици. Ако Павел Дочев се възползва от потенциала, ще стане шампион. Разбира се, ако не се появят странични фактори. За съжаление в историята се е случвало често. Най-големият проблем на ЦСКА е вътре в ЦСКА. Дочев трябва да внимава с това.

- Фенове обмислят бойкот за мача с “Левски”.


- Не коментирам проблемите между ръководство и фенове. Имам мнение, но не искам да вземам страна.

- През пролетта бяхте вариант за ЦСКА. Защо не се получи?


- Темата е затворена. Така се развиха нещата. За добро или лошо се разминахме.

- Бихте ли работили в друг български клуб?


- Бих работил във всеки клуб в България с изключение на “Левски”. За мен не е унижение да бъда и в “Б” група. Отговорността е една и съща. Само целите са различни. Което съм давал за ЦСКА, съм го давал за всеки клуб. Работих на три континента - Европа, Азия и сега в Африка. Натрупах безценен опит.

- Защо ЦСКА е месомелачка за треньори?


- ЦСКА унищожи доста свои кадри. Не името, а ръководителите. По съвсем друг начин можеха да се развият изключителни фигури като Цветан Йончев, Спас Джевизов, Пламен Марков, Любослав Пенев. Заслужаваха повече уважение. Познавам ги. Всички те разбират футбола и най-важното - знаят какво е ЦСКА. Дали са много на клуба. А всеки е далече от него.

- Ако националите бяха на световното, на нивото на кои отбори щяхме да сме?


- Не може да се прави сравнение, след като не сме участвали. Разочароваха ме Англия, Франция, Италия, Аржентина и Бразилия. Не успяха да възстановят футболистите. Италия трябваше да подмени поколението. Най-лошо впечатление ми направи съдийството. Не може при съвременната методика да се допускат толкова фатални грешки.

- Заслужен шампион ли е Испания?


- Без съмнение. Испания беше “Барселона”. Има фантастично поколение и никой друг не може да играе толкова съвършено.

- Били сте заедно с най-актуалния треньор в света Жозе Моуриньо. Какво му е специалното?


- Познавам Жозе още от времето във “Витория” (Сетубал). Аз бях футболист, а той тренираше деца. Специален е наистина, защото вижданията му за футбола са специални. Подхожда строго индивидуално към всеки мач и противник. Моуриньо се старае да усъвършенства рационалния футбол. И ние опитахме така да играем в ЦСКА през 2007 и 2008 г., но когато побеждавахме с 1:0, ни критикуваха. Дори след титлата. Все пак сме в България. Но стремежа към рационалност съм научил от Моуриньо. С него ходихме заедно в Бразилия през 2002 г. да избираме играчи. Бяхме един до друг на “Маракана” на мача “Вашку да Гама” - “Сао Пауло”. Тогава харесах Жоао Карлуш и го привлякохме, Жозе гледаше футболисти за “Порто”. Познавам и неговия треньор на вратарите Силвиньо. Сърбал ми е попарата. С “Витория” му вкарах два гола, когато пазеше за “Бенфика”.

- Ще успее ли Моуриньо да спре “Барселона”?


- Ако не през първата година, през втората съм сигурен. Предстои му много работа, трябва да промени нещата из основи. Като познавам хъса му, няма съмнения. На тренировка Моуриньо е диктатор. Извън терена е най-добрият човек, когото познавам. Голямо сърце е. Въпреки славата не се е възгордял, а е останал на земята. Видях го при последната ни среща, когато води “Челси” срещу “Левски”, и си говорихме два часа.

- България пропусна три големи първенства. Какви са шансовете за класиране сега?


- Отсъствието на Димитър Бербатов ще отвори голяма дупка и трябва да се намери достоен заместник. Според мен закъсня повиквателната за Илиян Мицански. Направи впечатляващи сезони в Полша, но не е късно.

- Заменим ли е Бербатов?


- Няма незаменими, но на този етап Бербатов е жизненоважен. Той е звезда от световна класа. Всеки противник се съобразява с него. Бербатов е личност. Познавам го от юноша, когато Христо Маринчев го откри за големия футбол и го докара в ЦСКА. Знам как търсеше къде да живее, какъв зор беше да тренира на Панчарево. Днес това момче е пораснало в мъж и баща.

- Ако за един ден сте президент на БФС, какво бихте направили?


- Отдалече погледнато, бих променил всичко. В България се работи много трудно и не разбирам защо е така. Не уважаваме треньори, ръководители, футболисти. Признания няма. Като орел, рак и щука сме. Обичаме да се настройваме помежду си, а не да си помагаме. Сигурен съм, че Боби Михайлов прави максимума. Но очевидно не всичко е в ръцете му. Когато започнем да купуваме футболисти за по 4-5 милиона евро, както правят съседните държави, можем да имаме претенции. Малко клубове в България са с бюджет над 3 милиона евро. Е, как да искаме Шампионска лига? С трици маймуни не се ловят. Стига сме летели из облаците, а нека почнем да градим кадри. Разбраха го в “Литекс” и “Черноморец”. Последователността е база, финансова стабилност и после резултатите.

източник: в-к Труд


« Назад към всички публикации