stoycho-mladenov.com» В медиите

Стойчо Младенов: Египет вече е отворен за български треньори

На 18-ия месец египетската епопея на Стойчо Младенов завърши. Един гол не достигна на ЕНППИ да влезе в африканската Шампионска лига, но ще играе в другия голям турнир на континента. Без треньора си. Младенов се прибра от Египет, очаквайки по пощата два кашона подаръци от ръководството и футболистите.

За година и половина Младенов победи всички отбори в Египет без големия гранд “Ал Ахли” и беше избран за най-добър треньор на първия полусезон. Завърши със серия от четири двубоя без загуба. Имаше договор за още година, но народните бунтове, пламнали през февруари срещу президента Хосни Мубарак, спряха първенството и промениха не само политическата, но и футболната обстановка в държавата.

- Какво е чувството да не достигне един гол за голямата цел?

- И съм много разочарован, и съм удовлетворен от работата си. В предпоследния мач ни вкараха гол в последната минута и победихме с 2:1. Ако беше останало 2:0, всички в ЕНППИ щяха да са герои. Не стана...

- Окончателно ли напускате Египет?

- Да, дойде време за раздяла и се прибрах у дома.

- Какво научихте за 18 месеца в Кайро?

- Не искам да звучи пресилено - обиколил съм почти целия свят, контактувал съм с много народи, но по-добри хора от египтяните не съм срещал. Отзивчиви, добронамерени. Без злоба и завист. Уважават родината си и гостите й. Имат огромен респект към успелите хора, а не им завиждат. Горд съм, че за година и половина бях част от футболен Египет. Не мисля, че в Европа може да има такова уважение.

- Кога взехте решение, че е време да напуснете?

- Няма точна дата. Но събитията в страната в началото на годината подсказаха накъде отиват нещата. През януари подписах анекс за продължаване на договора с ЕНППИ за още един сезон. Но той не влезе в сила заради събитията. Не че договорът е от първостепенно значение. Просто се променят целите на клуба. Нашият спортен директор Аля даде интервю за “Труд” миналата година и каза, че моето присъствие изисква ЕНППИ да се мери с големите. Целта е осъществена на 100 процента. През този сезон победихме с 3:1 и направихме 0:0 със “Замалек” - отбор, избран за № 2 в Африка през ХХ век. Играхме като равен с големите. А нашият клуб има едва 9-годишна история.

- Може ли един ден ЕНППИ да е шампион?

- Поставих основите и казах на ръководството - с три нови попълнения отборът ще е готов за титлата. С постоянството през сезона показахме, че имаме шампионско ниво. На Нова година бяхме втори, но тримесечното прекъсване прекърши малките отбори. “Ал Ахли” и “Земалек” веднага отидоха на дълги лагери в чужбина, играха мачове. А в останалите тренировките бяха спрени. После някои футболисти изчезнаха. Няколко души се появиха едва седмица преди подновяването на шампионата. Освен това, за да свършим в нормално време, играхме мачове през три дни. ЕНППИ е млад отбор, липсва му опит. Например цял сезон играем с 20-годишен вратар. Титуляри са две 17-годишни момчета. Други двама са в залеза си - по 35-36 години.

- “Ал Ахли” е шампион, “Земалек” е втори, а вас избраха за най-добър треньор на първия полусезон. Как разчупихте двуполюсния модел?

- Изненадах се от вота на останалите треньори и ме ласкае. Тук е трудно за чужденец да се наложи. Но от друга страна присъствието ми отвори врати за българската треньорска гилдия към Египет.

- Кое най-много ви трогна и кое най-много ви разочарова в страната?

- Нищо не ме е разочаровало. Възхитен съм от всичко, което видях. Миналата седмица ЕНППИ подписа нов спонсорски договор и там беше президентът. Каза ми, че съжалява, че се разделяме. Не знам доколко сериозен бе, но накрая се обърна към мен с думите: “В момента, в който нещата се оправят, купувам билет за София и идвам лично да те върна!” Дали само искаше да ме ласкае, не знам. Но със сигурност ме накара да се почувствам специален.

-Минаваше ли ви през ума да не се връщате след февруарските събития?

- Не, категорично. Знаех, че нещата ще се стабилизират. Исках да довърша работата си.

- А бихте ли работили отново там?

- След като нещата се нормализират, с удоволствие.

- Колко пъти отидохте на пирамидите?

- Четири. Исках да заведа мои гости да видят нещо наистина величествено. Синът ми Стойчо дойде за седмица и видя за какво става въпрос.

- Европа, Азия, Африка - къде е следващата дестинация?

- Договорът ми свърши на 30 юни. Имах предложения, но на 15 юни трябваше да напусна ЕНППИ. С други думи да не водя отбора в последните шест мача. Щеше да е предателство срещу хората, които толкова ме уважават. Затова останах да работя без договор. В треньорската кариера предложения не липсват. Сега съм в България и ще изчакам следващите.

- За коя оферта съжалявате, че сте отказали?

- Няма отбор, от който да се оплача. Можех да отида и в наистина голям гранд като саудитския “Ал Хилал”, който редовно стига до полуфинали в азиатската Шампионска лига. Смениха треньора два месеца преди края на сезона и искаха аз да ги водя. Прецених, че не си струва.

- Два пъти класирате отбори в Шампионската лига, а после ви няма. Не ви ли се играе в този турнир?

- И с ЦСКА, и с “Ал Ахли” (Джеда) заслужихме мястото си в Шампионската лига - на Европа и Азия. С “червените” имахме отбор, който за нашите стандарти можеше да постигне чудеса. Класни футболисти, конкуренция на всеки пост. Наслада беше да гледаш този ЦСКА. Намериха се хора, които да го разбият. В последните години това се прави с лекота от знайни и незнайни герои около “Българска армия”. Аз работя на места, където уважават моите разбирания. Дори без договор, както в ЕНППИ. В противен случай си тръгвам.

- Какво трябва да направи български отбор, за да наеме Стойчо Младенов?

- Да бъде коректен и нищо повече.

- ЦСКА и “Левски” обединиха функциите на треньор и спортен директор. Има ли нужда от шеф?

- Аз бях може би първият треньор, който съчетаваше длъжностите през 2002 и 2003 г. в ЦСКА. Резултатите са налице - титла, 13 рекордни поредни победи на старта. Дали има нужда, зависи от структурата на управление. Или е изключително важно да има спортен директор, или е излишно. На тази позиция трябва да е човек с висок интелект, знания и възможности.

- Бихте ли работили като директор?

- Защо не? Зависи къде и с кого. Всичко е въпрос на време, години, възможности. Аз цял живот съм се обогатявал. Точно с тази цел завърших спортен мениджмънт в НСА. Човек не трябва да се изоставя.

- Защо в България рядко има разбирателство между треньор и спортен шеф?

- Всичко е объркано. Не са разпределени отговорностите. Има вмешателство в работата в 90 процента от случаите. През 2002 и 2003 г. работих перфектно с Васил Божков - човек с огромен интелектуален и финансов потенциал. Когато станах шампион през 2008-а, също не позволих да ми се бъркат в селекцията.

- Следите ли какво се случва в България и каква е прогнозата ви за новия сезон?

- И ЦСКА, и “Литекс” са пред “Левски”. На Георги Иванов му предстои избистряне на състава. Може да се развие, може и не. ЦСКА и “Литекс” добавят класа към това, което е изградено. Миналата година ЦСКА падна от “Олимпиакос” (Никозия) при представянето си с 2:5 и всички заговориха за апокалипсис. И тогава казах, че отборът има най-добрия потенциал като единици. Особено втория полусезон го доказа. Сега Милен Радуканов разполага с два отбора, което му дава възможност за вариативност. ЦСКА може да сменя схемата и изпълнителите, без да се отразява на играта. И през трите години, в които станах шампион като треньор с “червените”, макар и като помощник през 1997 г., ние притежавахме такъв отбор. Останалото е въпрос на подготовка и водене на мачовете. Светослав Петров най-добре знае как се става шампион. Изпита го сам през 2003 година.


« Назад към всички публикации