stoycho-mladenov.com» Новини

Размисли

Жалко. Много жалко. Едни и същи хора, повтарят едни и същи действия и постъпки, които сеят омраза. Как не разбраха, че така само карат и непредубедения зрител да изключи своя телевизор, щом види футболисти в синьо с надписи на фланелките “Аз мразя ЦСКА”, или в случая от вчера – 7:2. Не приемам подобни похвати. Това не е идеята. Къде остава уважението? Прави впечатление, че ръководителите са същите и от времето, когато позволиха на играчите си да загряват с драсканиците за омразата, и сега, когато трябваше да отчетат това като грешка на растежа. Срам! Все едно ние да излезем с фланелки за 5:0! Няма да стане. Ние сме ЦСКА! Нямаме комплекси за избиване. И си личи... Особено след вчера.
 
Иначе ЦСКА имаше просто мач. Дерби, при това вечно. И за пореден път направи какво ли не в опитите си като институция да затопли отношенията със съперника. Нашият клуб разчупи представите за организация и родният химн звуча за втори път преди този мач. Все пак всички сме на първо място българи. Затова заедно станахме на крака и слушахме „Мила Родино”. За да забравим за себе си поне за минутка. Да сме обединени в тази минутка. Както бяха легендите на двата клуба Георги Велинов и Ангел Станков, пеейки прегърнати химна. И секунди по-късно футболистите на съперника иронизират ЦСКА! Ето защо ще завърша, както започнах. Жалко. Много жалко.
 
Лично аз сега разбирам защо много хора като чуят Левски, си мислят единствено за Апостола...

Стойчо Младенов


«