stoycho-mladenov.com» Новини

Новини

Уважаеми приятели, Новата година дойде, а хубавите новини за нашия любим ЦСКА продължават да липсват. Всеки ден из общественото пространство се редят имена на хора и фирми, които са кредитори на клуба. Всеки от тях има своето право да си търси правата. В списъците е и моето име, заради което аз съм длъжен да взема отношение. В целия си съзнателен живот Стойчо Младенов е бил морално свързан с ЦСКА. Дали като малък футболен запалянко, дали като футболист, дали като треньор или както сега - просто като един искрено обичащ клуба човек. Поради факта че зложелателите на нашия любим тим са толкова много, искам да им кажа едно нещо. И затова ще цитирам не за първи път един от най-великолепните плакати на Сектор Г : „От огъня на вашата омраза остана само пепелта, нашата любов е вечна! Винаги ще има ЦСКА!” Точно така, уважаеми приятели, винаги ще има ЦСКА. И Стойчо Младенов никога не би попречил на доброто бъдеще на клуба. Само аз си знам през какви най-вече психически изпитания минах през последните три години и знам, че не съм заслужил да работя, без да ми плащат месеци наред. Само аз знам колко невярни спекулации бяха изговорени за мен от хора уж израсли в клуба и седели многократно на масата ми, а за съжаление не един и двама им повярваха. Днес ще кажа това - в името на бъдещето на нашия ЦСКА аз съм готов на всякакви компромиси за парите, които имам да получавам и въпреки че са съвсем честно заслужени. В името на каузата ЦСКА аз жертвах здравето си, така направиха моите помощници, направихте го и вие, истинските „червени” сърца. Не мога да говоря от името на останалите кредитори. Не мога да взема решения вместо тях. Само мога да апелирам към всички, които живеят с идеята ЦСКА и имат да получават суми: „Сега е най-важният момент в историята да покажем, че сме армейци! Нека не сме ние тези, които ще обърнат окончателно ЦСКА. Нека сме тези, които ще опитат да вдигнат славната емблема!” Ако държавата иска наистина да помогне на ЦСКА, нека потърси отговорност от тези, които са натрупали дълговете към НАП. Аплодирам усилията на Гриша Ганчев да оздрави и спаси ЦСКА. Познавам го от 30 години и знам, че той наистина милее за емблемата. Всички, които сме свързани с ЦСКА, трябва да помогнем на човека, който иска да спаси клуба ни от изчезване. Аз съм сигурен, че ЦСКА ще бъде и ще пребъде. И скоро пак ще се радваме на победи и във вечното дерби, и на титли, и на европейски успехи. С уважение Стойчо Младенов
  • Обръщение на Стойчо Младенов към феновете на ЦСКА

    Уважаеми армейци, За пореден път ставам жертва на жълти новини в доброжелателни медии. От 2 години не съм разговарял с човек от ръководството на ЦСКА. Странно как тези медии разбраха каква неустойка съм искал, без да е имало преговори. Собствениците на ЦСКА могат да го потвърдят, ако желаят. Явно някои около любимия ми клуб твърде много се страхуват дори от сянката ми. Пет години съм далече от ЦСКА, не съм спирал да работя и дори в момента готвя моя тим „Кайсар“ за следващия мач. Това е цялата истина. А вечната НЕистина остават приказките за комисионни, която почти две десетилетия никой не доказа. Поне 90 процента от феновете на „Българска армия“ знаят всичко за Стойчо Младенов и им благодаря за подкрепата! Пожелавам успех на ЦСКА в Рим!

    Прочети публикацията
  • Стойчо Младенов: Ще се радвам да остана в Казахстан

    Стойчо Младенов приключи изключително успешен период в Кайсар. Отборът завърши на седмо място в класирането, а миналата година взе купата на Казахстан. След като се прибра в България треньорът даде интервю пред своя официален сайт www.stoycho-mladenov.com.     -          Сезонът в Казахстан приключи. Какви са изводите ви? -          Казахстанската федерация създаде прекрасен вариант за приключване на първенството. Всички мачове се играеха в един град, за да се избегнат пътуванията и да се избегне заразата. Клубовете избрахме хотели, бази. Стадионите се определяха най-вероятно чрез жребий. Не всички мачове бяха на един терен. Имаше последователност. Отлична организация, която се следваше много положително. На мен ми хареса повече формата на първенството в Казахстан, отколкото в България. Точно това твърдя, че така би трябвало да и в моята родина. Трудно беше, защото заради пандемията няколко пъти правихме подготовки. Решението да се изиграят 20 кръга беше положително. Видяхме честни и коректни мачове. Имаше неочаквани резултати, класиране. Астана остана едва на трето място. Това е необичайно за класата на този клуб. Всичко това говори за сериозна конкуренция в първенството. В пандемията федерацията успя да организира най-доброто първенство за ситуацията. -          Кайсар завърши седми. Доволен ли сте? -          Започнахме много силно първенството, но дойде голямото прекъсване поради вируса. Напуснаха основни футболисти. Това наруши синхрона и ни лиши от играчи, които придаваха класа. Но и с това се справихме. Имахме много добри моменти през сезона. Предимството беше, че се даде възможност за налагане на местни млади кадри. Мисля, че всички фенове на Кайсар са доволни от този факт. Подрастващото поколение, което идва от втория отбор Байконур, показа качество. -          Защо не водихте последния мач? -          Имах информация от медии и от българското посолство, че от 27 ноември влиза локдаун в държавата. Ще има строги мерки, ще се затвори всичко, което може да създава контакт между хората. Това ни принуди да вземем решение. На 25-и уведомихме президента на клуба за ситуацията. Той прояви разбиране и искрено му благодаря, че ни разреши. В навечерието на мача, който ни предстоеше, здравето на всеки един човек е от изключително значение. Разреши ни да купим билети и да се приберем. Ние имахме такива за 27-и, но успяхме да направим нужните промени. На 26 ноември рано сутринта излетяхме за Истанбул, от където с автомобил се прибрахме. Преди да започне локдауна, влязохме в България. -          Все още нямате отбор. Ще останете ли в Казахстан? -          Първо искам да отдъхна 1-2 седмици. После ще помисля за възможностите, които имам. Всичко е въпрос на разговори, на интерес към мен. В този момент не мога да дам новина. Имам опции, но решението ще взема след 15 декември. -          За 4 години и половина създадохте ли приятелства в Казахстан? -          Изключително съм доволен от контактите, които създадох. Най-впечатляващо си остава запознанството и съвместната работа с Кримбек Кушербаев. Изключително честен човек. Думата му беше закон. На него най-много благодаря за възможността да работя самостоятелно и без никакво вмешателство. -          Как се развива казахстанският футбол? -          Много положително. Израства във всяка година. Конкуренцията е голяма, а това вдига качеството. Последният в класирането може да победи първия. Астана остана трети, а имаше опасност и до това място да не стигне. И това е нещото, към което се стреми всяка федерация. -          Какви са треньорите в Казахстан? -          Преобладават чужденци. Но изпъкват няколко местни имена, които са с модерни виждания и разбирания за футбола. Практикуваха съвременен стил. Ще кажа две имена. Григорий Бабаян беше помощник на Станимир Стоилов в Астана. Сега като старши в Тобол и с асистент Саид Ибраимов станаха втори. Още преди това стана шампион с Астана. Представи се много добре в евротурнирите. Пред този треньор има голямо бъдеще. Другото име е Андрей Карпович от Окжепест. Той също показа отлични виждания. За нещастие при него пандемията се отрази най-негативно. Неговият отбор изпада, но футболът му е изключително съвременен. Мисля, че тези двама треньори се откроиха особено много. Не трябва да забравяме и Шпилевски, който триумфира с титлата начело на Кайрат. Моите поздравления за трофея. Съжалявам много, че нямах възможност да се сбогувам с отбора и футболистите. Ден преди навечерието на мача променихме билетите и нямаше как. Само с президента Серик успяхме да си вземем довиждане. Дои сутринта в 6 ч той беше пред хотела и ни изпрати, за което му благодаря най-искрено. Показа уважение към мен и екипа ми. Не казвам сбогом на футболистите. Надявам се още на подготовката през януари в Турция да се видим отново, това зависи от избора ми за работа. Обадих се на един от капитаните Марочкин, на когото имам най-голямо доверие. И му предадох моите поздрави на отбора, както и извинения, че няма да ме има в последния мач. През тези четири години и половина се чувствах много щастлив и доволен от престоя ми в Казахстан. Надявам се той да продължи и в друг клуб. И да бъде не само толкова успешен, а дори повече успешен от Кайсар. Твърдя, че в Кизилорда създадох стабилност, върху която може да стъпи следващият треньор. И да даде продължение – като игра, класиране, състав. При всички тези години се движихме в златната среда без опасност за изпадане. Напротив – винаги сме се борили да сме близо до първите. Най-хубавото от всичко беше спечелването на купата миналата година. През този сезон имах най-добрия отбор. За съжаление четирима ни напуснаха и не можахме да намерим заместници на същото ниво. Напускам Кайсар, където работих в синхрон и разбирателство. Категорично заявявам, че се разделяме като приятели.

    Прочети публикацията
  • Част от кариерата на Стойчо Младенов във видео

    Стойчо Младенов публиува част от кариерата си като футболист и треньор в нов видео клип. https://youtu.be/FsLVm7RmY7M

    Прочети публикацията
  • Стойчо Младенов: ЦСКА трябва да детронира Лудогорец - време е

    Легендата на българския футбол и ЦСКА, Стойчо Младенов, даде ексклузивно интервю пред сайта Silentbet. В него специалистът описа впечатленията си от казахстанския футбол, след като прекара 4 успешни години начело на местния Кайсар. Младенов засегна и темите от родната действителност, заявявайки, че е време ЦСКА да детронира Лудогорец за шампионската титла. Той вижда ясно подобрението в „червения“ лагер, както и отслабването в редиците на „орлите“. Треньорът не пропусна и да посочи, че Левски винаги е бил подпомаган от държавните институции, включително и в настоящия момент. Накрая Младенов не пропусна да засегне и въпросите за големите проблеми в българския футбол и спорт като цяло. Според него, вина за краха на българския спорт от последните десетилетия носи на първо място държавата, която трябва да е отговорна за създаване на условия за развитието на тези занимания. -      Здравейте, господин Младенов! Сезонът в Казахстан завърши преди няколко седмици. Как оценявате кампанията с Кайсар, която беше съпътствана от цялата странна ситуация около пандемията? -      Ситуацията около пандемията беше странна за всички, но ръководителите на казахстанската футболна федерация взеха много навременни решения като организираха в град Алмати да се проведе целият шампионат. В града имаше достатъчно бази, като всеки клуб избра своя хотел и тренировъчна база. Завършихме 7-ми със състава на Кайсар, което с оглед на обстоятелствата беше чудесно постижение. -      Колко беше сложно да нагодите тренировъчния си процес с оглед на цялата неяснота около провеждането на шампионатите? -      Трудно беше, определено, имаше постоянно спирания и възобновявания. В рамките на 4 месеца трябваше да проведем 4 подготовки, отделно ни затрудни и преболедуването на играчи от коронавирус и постоянно имахме отсъстващи състезатели по тази причина. Това е един опит, който се надявам, че ще ни е от помощ за бъдеще, независимо какви и дали ще има бъдещи пандемии. Мисля, че заедно с екипа ми се справихме добре, защото почти нямахме контузии през сезона. Програмата беше претрупана, което ни затрудняваше леко, защото нямахме особено широчина и дълбочина на състава. -      Вие обявихте, че приключвате отношенията си с досегашния си клуб. Как се стигна до това решение? -      Всъщност не ги приключихме, оставаме си приятели. В тези 4 години намерихме обща визия за развитието на клуба и мисля, че се справихме отлично. В този клуб вратите остават отворени за мен, просто заявих малко преди края на сезона, че няма да продължа работата си там, за да може ръководството да намери нов треньор. Решението ми беше продиктувано от желанието ми да работя в клуб с по-големи традиции и възможности за спечелване на трофеи. Мисля, че стигнахме тавана на развитието в Кайсар за тези 4 години. Беше правилният момент да премина в друг клуб. -      Как бихте оценили периода си в казахстанския футбол и какво взехте от престоя си? -      Мога да кажа, че обогатих своята визитка със спечелването на купата в Казахстан. Кайсар беше, до преди моето идване, отбор тип „асансьор“, но сега клубът вече е много стабилна част от елитната дивизия. Имахме определени сътресения по време на шампионата, след като ни напуснаха важни играчи, в следствие на намаляването на заплатите. И с това се справихме обаче, така че 7-та позиция е много добра за клуба. -      Как бихте оценили развитието на тамошния футбол в сравнение с българския? -      Трябва да ви кажа, че развитието е много позитивно. Всяка година ръководните органи в страната се събират, за да опитат да въведат определени подобрения в тамошния футбол. Имат и редовен участник в групите на европейските клубни турнири в лицето на Астана. Това е заслуга в голямата си част на Станимир Стоилов, който направи страшно много за казахстанския футбол и направи възможно това Астана да е марката на тамошния футбол. -      Не е ли парадоксално, че реномирани български специалисти като Вас и Станимир Стоилов получават толкова широко признание в чужда страна, но не са привикани да участват в процесите по развитието на българския футбол? -      Ами, това са въпроси, които трябва да отправите към ръководните органи на българския футбол. Ние милеем за развитието на нашия футбол и ни е много мъчно за нещата, които се случват през последните години. Ще ви дам един пример. Когато работех в Саудитска Арабия, срещнах един готвач в асансьор, който ме попита с какво се занимавам и откъде съм и аз му отговорих. Той беше учуден и запита как съм се озовал в страната, след като България не е представена на никакви международни форуми като световни и европейски първенства. Това е мнение на един обикновен готвач, който стига до правилен извод за родния футбол. Хората от ръководството на нашия футбол трябва да се замислят за статута на треньора и тази фраза я подчертавам дебело. Това е най-важният човек във всеки един клуб. От него започва и с него завършва всичко. Трябва да му бъдат дадени не само задължения, но и права. Значимостта на нашата работа е напълно обезценена. Бербатов, Мартин и Стилиян Петров не са станали футболисти без треньори?   -      Планирате ли да останете в Казахстан и за следващите сезони, или е възможно да смените дестинацията, независимо дали става въпрос за България или друга страна в чужбина? -      Зависи от много фактори, определено. Искам да остана в Казахстан, защото се адаптирах напълно към начина на живот в страната, както и към всичките харатеристики на местния шампионат. Предпочитам да остана, но това не зависи единствено от мен. Аз обаче съм професионалист, така че в която и да е точка на света да се появи добро предложение, то аз бих го осмислил и бих преговарял по темата. -      В отбора на Вашето сърце – ЦСКА, имаше редица промени от организационна гледна точка. Голямо име като Алан Пардю вече е технически директор. Върви ли в правилна посока ЦСКА? -      Мисля, че беше нормално след този 5-годишен преходен период ЦСКА най-после да сглоби боеспособен отбор за своите претенции. Качество има и мисля, че най-после е време ЦСКА да детронира Лудогорец, където има подмяна на поколения и съставът е доста разклатен. Време е ЦСКА да настъпи здраво педалите на газта, защото трябва да се използва и увеличи импулсът, който получи клубът след назначението на новия треньор. -      Тоест смятате, че се задава смяна на караула на върха на българския футбол? -      Не само смятам, а съм убеден в това и го казах още миналата година, това ще е годината на ЦСКА. Това обаче не означава, че мисията ще е изпълнена, защото следва по-трудното – задържане на извоюваните позиции и надграждането, защото винаги трябва да се надгради. Мисля, че тази година селекцията е на нивото на ЦСКА. Трябва да се надгради зимата, убеден съм, че това ще се случи, защото в клуба работят професионалисти. Качеството трябва да е над количеството, за да може ЦСКА да е там, където трябва. Лутането на второ, трето и четвърто място е пагубно, защото така се губи фенска маса, а ЦСКА винаги се е гордял именно с огромната си фенска подкрепа. Ако седим на тези места, то лека-полека изпускаме парата. Нито един фен не бива да бъде изгубен, напротив, всички ръководни фактори в клуба трябва да работят максимално и в тази насока. Всичко трябва да е на високо ниво. -      Докато ЦСКА изглежда във възход, то Левски определено страда много сериозно. Лошо ли е за българския футбол, че един от грандовете е в едно не толкова лицеприятно състояние? -      Това е много дълга тема и със сигурност ще засегна много хора, ако започна да я обсъждам. Ръководителите на най-високите позиции там са най-виновни. Знам го, защото бях част от ЦСКА, когато нещата се развиха по подобен сценарий преди няколко години. И за двата клуба не са хубави такива събития. При Левски обаче този процес не е толкова драматичен, зашото държавата винаги им помага, сега отново се случва. Няма да останат без пари или да се случи като с ЦСКА. Това е по-скоро държавен отбор, отколкото частен такъв. Левскарите обаче са доста тънкообидни и не бива да задълбавам допълнително. -      Да погледнем накрая и към темата за националния ни отбор. Кошмарна година измина за родния футбол, в която не записахме нито една победа в официален мач. Кой е виновен за този крах или вината е на твърде много нива? Виновниците започват от високите позиции, отгоре. Вината е на всички, но трябва да започнем от главата надолу, тоест държавните институции, тези, които трябва да създават истинските условия за професионален спорт в една държава. Ако имаме добри стадиони и бази, то ще има и добро развитие, защото имаме кадри. Оттогава ще има развитие и в квалификацията на треньорите, защото не е достатъчно просто да се вземе лиценз и да смяташ, че си научил всичко за футбола. Човек се обогатява цял живот. Клубовете развиват играчите, но федерациите са тези, които определят условията, при които тези процеси биха протекли. Вижте колко стадиона са построени за последните години в България, на практика николко. Разликата даже и с условията в Казахстан е огромна. Най-лесно е да се каже, че треньорът е виновен, но ние сме невероятно далеч от всичките ни съседи, камо ли големите страни в спорта. Футболът е невероятен феномен, по който се увличат над 50% от децата и е далеч по-добро увлечение в сравнение с някои други забавления, по които младежта залита. Спортът трябва да е цел номер 1 на всяко правителство. Така беше в миналото и имахме спортисти, борещи се за олимпийски отличия във всевъзможни спортове. Тогава имахме 20 шампиона, сега са най-много двама. -      Задава се Конгрес на БФС. Какви решения трябва да бъдат взети, за да се промени настоящото статукво в родния футбол? -      Искам да въстанат повече хора, защото един такъв, сам по себе си, не може да управлява. Важен е не само този, който е на върха на пирамидата, а тези от екипа му. Трябва да направим рязък завой и да вземем всичко като структура и организация от развитите европейски страни. Няма какво да измисляме, топлата вода отдавна е открита, ние само трябва да приложим идеите. -      Наблюдава се смяна на поколенията, това дава ли Ви надежда за по-добри дни в идните години за националния ни отбор? Разликата между младежкия футбол и мъжкия е огромна. Няма как да си мислим, че като вземем всички играчи от младежкия отбор и ги вкараме в мъжкия ще има рязък скок в резултатите, то това би било насила хубост. Самият аз имах възможност да направя подобно нещо, докато бях начело на националния отбор. Взех 8 момчета от младежите и ги качих в първия отбор. Имаше и чудесни моменти, имаше обаче и горчиви загуби, защото в решаващите мачове не издържахме. Виждам много талантливи момчета, в лицето на Станислав Иванов, Антов от ЦСКА. Ако всички продължат да се развиват с този темп, то няма никакъв проблем, ще им се даде и шанс да се утвърдят в националния отбор. Трябват обаче повече от 1-2 мача, за да се утвърдиш и на първо време трябва да си утвърден в своя клуб, откъдето да те забележат. Изисква се постоянство, а не ние насила да ги правим футболисти. -      Постът на национален селекционер е вакантен. Стои ли пред Вас възможност да застанете начело на националния отбор? -      Няма треньор, който не иска да бъде начело на националния отбор на своята родина. Това носи невероятен престиж и трябва да се защитава по най-достойния начин. До момента никой не е разговарял с мен по въпроса. -      И за финал – какво си пожелавате за идващата 2021-а година? -       Пожелавам си здраве за мен, за моето семейство и за моите близки. Желая същото и на хората, които милеят за спорта и футбола. Тези емоции и тази отдаденост трябва да се покаже именно в най-трудните моменти и пожелавам това нещо да го покажат именно сега.

    Прочети публикацията