Национален отбор

Очаквайте ск

Първият мач на Стойчо Младенов в националния отбор на България е на 22 февруари 1978 година. Отборът гостува в приятелски мач срещу Шотландия в Глазгоу. България спечели с 2:1, а победният гол е на Младенов.

„Усещането да си национал е неповторимо – спомня си Младенов. - Много се вълнувах преди срещата. Тогава играех в „Берое“, а селекционер на България беше Цветан Илчев. Имам няколко незабравими момента в националния тим. Голямото разочарование е европейската квалификация срещу Югославия в Сплит. Тогава трябваше да победим на всяка цена. При равенство на Евро 84 отиваше Уелс, а сърбите също се нуждаеха от успех. Целият мач беше атака след атака и за двата отбора. Изпуснахме много положения. Кулминационният момент беше в последната минута, когато Радослав Здравков излезе сам срещу сръбския вратар. Можеше да подаде на останалия непокрит Георги Димитров, но предпочете сам да завърши. Най-грешното възможно решение и то ни струваше участие на европейско първенство. След това сърбите вкараха в следващата атака и се класираха. Много тежко преживяхме, но трябваше да се вдигнем.“

След отпадането от европейското първенство България триумфира в квалификациите за Мондиал 86. „Имахме един от най-добрите треньори за цялата история в лицето на Иван Вуцов – продължава Младенов. - Беше голям психолог, мотиватор и тактик. Изключително грамотен за времето си треньор, който успяваше да подготви отбора си по най-добрия начин за всеки съперник. Жребият ни събра в квалификационната група срещу настоящия европейски шампион Франция, ГДР и Югославия. Групата беше много трудна и всички мечтаеха за класиране. В първия ни мач загубихме по най-несправедливия начин от Франция в Париж. Имаше нарушение за дузпа срещу мен, а след това съдията даде единадесетметров удар за домакините, което беше крайно грешно решение. Тогава Мишел Платини вкара дузпата, а в състава на Франция блестяха играчи като Ален Жирес, Жан Тигана, Луис Фернандес и Жоел Батс. Когато се стигна до реванша в София, ние успяхме да спечелим с 2:0. Това и до днес е един от най-силните мачове на България. Играх превързан по цялото тяло. Бях счупил ключица, биеха ми болкоуспокояващи инжекции. След това през целия си живот имам проблеми с рамото. В тези квалификации вкарах и един от най-важните си голове в кариерата. Три минути преди края на двубоя с ГДР в София изпълнихме пряк свободен удар след заучено положение. Топката влезе и бяхме на световно първенство.“

Преди мондиала в Мексико Иван Вуцов прави една от тактическите си грешки. Отборът заминава прекалено рано на лагер в страната с цел по-добра аклиматизация. А в последния мач на българска земя разгромява Дания с 3:0. „При тежките за нас климатични условия загубихме много килограми – спомня си Младенов. - Аз бях с четири килограма под нормата си. А аржентинските национали дойдоха в Мексико с толкова отгоре. При такава влажност не може да не се губи тегло. Това се отразява на формата, издържливостта и поведението на терена. И става много трудно да се играят мачове не всеки три дни.“

България имаше уникален шанс да открие световното първенство в Мексико с мач срещу шампиона Италия. Двубоят завърши 1:1 на стадион „Ацтека“.

„Велико е чувството да знаеш, че целият свят те гледа – продължава Младенов. - За мое нещастие в края на двубоя с Италия атакувах по фланга и Виали направи брутално нарушение. Можеше да ми счупи двата крака. Разкъса връзка в глезена ми и за секунди кракът се поду. Въпреки това играх в следващите два мача, но не бях в същата кондиция. Биеха ми инжекции, но кракът болеше.“

На световното в Мексико Стойчо Младенов за втори път играе срещу Диего Марадона. Първият е приятелски мач в Буенос Айрес, когато вече изгря звездата на аржентинския идол. „Когато Диего излезе на терена, целият стадион започна да скандира „Марадон, Марадон“ - продължава Стойчо. - В този момент целият аржентински отбор вече беше на терена, нямаше го само него. Като че ли по сигнал трибуните млъкнаха за миг и тогава го видяхме да излиза. Стана истински вулкан. През  всичките 90 минути аржентинските фенове скандираха името му. Загубихме с 1:2, а аз вкарах първия гол в мача с прехвърлящ удар. Тогава Марадона изработи гол като този срещу Англия в Мексико, за който ще се говори, докато свят светува. Той премина шест наши футболисти и никой не успяваше да му вземе топката. Накрая с ножичен удар от земя центрира към Рамон Диас и той изравни. Само на улицата съм виждал да се правят такива неща. За Диего беше детска игра. На световното първенство беше втората ми среща с него. Опитахме да играем като равни с Аржентина, но загубихме с 0:2. И все пак представянето ни беше добро.“

След мондиала треньорите изведнъж спират да викат Младенов в националния отбор. Това продължава до 10 май 1989 година, когато за последно Стойчо играе за България при загубата с 0:1 от Румъния в Букурещ. „Любослав Пенев беше контузен и нямаше кой да играе като централен нападател – разказва Младенов. - Преди този мач ме бяха поканили в младежкия национален отбор. Имаше право да излязат двама над 21 години.

Разгромихме Дания с Михаел Лаудруп с 5:0. Аз бях на 32 години, а останалите момчета на по 20. Това е още един хубав спомен. Да бъда национал на България е огромна чест в живота ми. Горд съм, че изиграх 65 мача, бях на световно първенство. Помня само хубавите моменти.“