Треньор - Олянензе

Биография Като футболист Димитровград Берое ЦСКА Беленензеш Витория Ещорил Национален отбор Като треньор Олянензе ЦСКА Беленензеш ЦСКА Mладежки национален отбор Национален отбор ЦСКА Литекс Кастория Калитеа Верия ЦСКА Ал Ахли Ал Етифак ЕНППИ ЦСКА ЦСКА Футболна кариера Постижения CV

“Олянензе“ е първият отбор в треньорската кариера на Стойчо Младенов. Тимът е от областта Алгарве.

„Олянензе“ е известен и като първият отбор, спечелил купата на Португалия и не е от Лисабон или Порто. В исторически план клубът обича да наема млади треньори и да развива млади футболисти. Така беше избран Стойчо Младенов – 36-годишна българска звезда в португалския футбол, който вече е в края на кариерата си.

„Имах две възможности да продължа – разказва Младенов. - Едната беше да премина като футболист във „Варзим“, а втората – да бъда треньор на „Олянензе“. Мисля, че тръгнах по правилния път. Още от времето ми в ЦСКА знаех, че един ден ще стана треньор. Затова се учих на всичко, което виждах от моите наставници през годините. Записвал съм си тренировки, схеми, начин на водене на мач. Гледах двубои по телевизията, анализирах ги. В Португалия беше същото. Когато можех, наблюдавах тренировки дори на „Бенфика“ и „Спортинг“. В „Ещорил“ имах късмет да работя заедно с едно от големите имена на португалския футбол – Фернандо Сантуш. Една изключителна личност, който направи дълга кариера и в Гърция. Гледах работата на Свен Горан Ериксон в „Бенфика“ и на Боби Робсън в „Спортинг“. Затова на 36 години си казах: „Достатъчно игра футбол, време е за втората част от живота!“

В началото на кариерата си през 1993 година Младенов допуска голяма грешка. Очевидно страстта към головете не отминава лесно и той участва наравно във всички тренировки на „Олянензе“. „Тази практика е много грешка и се радвам, че бързо го осъзнах – продължава треньорът. - В екипа си взех Пламен Липински като кондиционен треньор, имах още един местен помощник. Чак след подготовката към нас се присъедини и специалист за вратарите. Влязохме в много труден момент, защото „Олянензе“ се бореше предишния сезон да не изпадне от втора дивизия. Спаси се в последния кръг. Затова и се търсеше нов треньорски екип. Ръководството ни гласува пълно доверие и нещата потръгнаха. Не само че не се борихме за оцеляване, напротив – искахме да влезем в елита. За съжаление накрая завършихме втори. Тогава в португалския футбол имаше три втори дивизии и само първенците им се класираха. Най-важното беше, че първата година в треньорския занаят потръгна подобаващо.

Медиите започнаха да пишат доста за „Олянензе“ и за мен. През втората се представихме малко по-зле и завършихме четвърти. Започнах и трети сезон, работата ми доставяше огромно удоволствие. Около Коледа през 1995 година се обади ЦСКА и дойде нова стъпка в живота ми.“