Като треньор - ЦСКА (2)

О

В началото на 1998 година Георги Василев отново кани Стойчо Младенов за свой помощник в ЦСКА. Тогава той става втори асистент заедно с Петър Зехтински А изпълнителният комитет на Българския футболен съюз назначава Младенов за национален селекционер на младежите.

„Тези години са един от най-важните в кариерата ми на треньор – разказва Стойчо. - По предложение на Иван Вуцов ми дадоха възможност да работя и на двете места. Контактувах с много хора, които са в кухнята на световния футбол. Получавах материали за работата на най-добрите треньори. Собственикът на ЦСКА Илия Павлов ми даде възможността да отида на стаж в „Атлетико“ при революционера на футбола Ариго Саки. Италианският специалист наложи играта с четирима защитници в линия. Имах възможността да разговарям с президента на „Атлетико“ Хесус Хил, а португалският известен футболист Пауло Футре беше станал спортен директор. Изкарах цял месец близо до отбора. Видях как се работи при сгъстен цикъл с мачове през три дни. Всички тези неща не могат да бъдат видени на курсове. Това е най-важният период от израстването ми като треньор. Благодарение на Красимир Балъков отидох на стаж и при Феликс Магат в „Щутгарт“, където се запознах много с германския футбол.“

Работата с Георги Василев в ЦСКА е трамплин към бъдещето на Младенов. „Той е голяма личност, изключително честен човек – казва Стойчо. - Държи дистанция между себе си, футболистите и ръководителите. Това му дава възможност да се самоизолира и да работи на спокойствие. ЦСКА уволни Василев след победа с 3:0 срещу „Спартак“ (Плевен). Тогава в управлението на клуба имаше хора, които нищо не разбираха от футбол. Нормално бе да допускат подобни грешки. Василев беше отстранен с мотива, че ЦСКА не играел красив футбол. А тогава все още имаше шанс да станем шампиони. Предложиха ми да стана старши-треньор, но отказах и това е едно от правилните ми решения в живота. Наставник на ЦСКА стана Зехтински, но беше обречен на неуспех. Това щеше да се случи с всеки, който поемеше отбора. След края на сезона беше назначен Димитър Пенев, а Илия Павлов настоя да остана. Моето желание беше да се развивам в професията и да бъда старши. Имах тази възможност в младежкия отбор на България и се съгласих да продължа с Пенев. При мен в ЦСКА и в националния отбор играеха Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Радвам се, че съм дал възможност на тях, а също на Георги Пеев, Асен Букарев, Велизар Димитров и Светослав Петров да стартират във футбола. В края на сезона дойде турбулентен момент да ЦСКА. Фенове убедиха Любослав Пенев да сложи край на футболната си кариера и да става президент на клуба. От многото ми разговори с Илия Павлов знаех, че той иска да направи ЦСКА голям клуб. Но други хора имаха различни виждания и стана преврат. С отбора бяхме на лагер в Германия и Димитър Пенев беше отзован обратно от Любо Пенев. Аз останах да подготвям отбора, докато Павлов беше сменен. Разделях отбора на две групи, защото нямаше как да тренирам всички, а и нямаше кой да ми помогне. Тогавашният администратор на ЦСКА е работил зад гърба ми и беше давал на футболистите да подписват договори с футболния клуб на Любо Пенев. Така ЦСКА на Илия Павлов остана без отбор. Аз продължавах да работя и с помощта на  видеооператора Димитър Димитров тренирахме играчите. Когато се прибрах в София, всички отидоха при Любо Пенев и Димитър Пенев, а аз напуснах ЦСКА.“