Като треньор - Калитеа
Оч
Втората гръцка стъпка на Стойчо Младенов бе елитният Калитея. Четири кръга преди края на сезона в Кастория той получи офертата. „Веднага споделих на президента ни и му казах, че трябва да си търси нов треньор – разказва Младенов. – Той се зарадва много, че благодарение на неговия клуб и аз се развивам. Пожела ми успех.”
Престоят в Калитея се оказва по-труден от очакваното. Още в началото треньорът има проблеми със селекцията. Президентът Салеврис не обича да слуша своите наставници. Собственикът на училища из Гърция се оказва доста вироглав и проблемите бързо започват.
„Още в началото на съвместната ни работа усетих, че ще е не просто трудно – казва Младенов. – Ръководителите на Кастория бяха далеч от професионалното футболно мислене и отношението към треньори и играчи. С много разправии успях да взема Тодор Янчев и Амиран Муджири. А в отбора вече бе Борислав Георгиев. В процеса на подготовката се разочаровах от доста неща. Мачът, след който разбрах, че нещата няма да се получат, бе срещу Панатинайкос. Ние поведохме с 2:0, но загубихме с 2:3. Пресата в Гърция написа, че само българският треньор не е разбрал за приятелските отношения между Калитея и Панатинайкос. Изкарах още два мача и се разделихме. Не стана по добрия начин, защото опитаха да ме излъжат. Едно се разбрахме, а друго стана. Салеврис не се държеше мъжки, а изкуствено. Говорихме да прекратим договора по един начин, а в последния момент той го направи по друг. Няма да забравя последния ни разтовор, когато се разправяхме няколко часа. Беше на 20-ата годишнина от сватбата ни. В един момент си погледнах часовника му казах: „Не ме интересуват парите, прави каквото искаш! Днес празнувам най-щастливия ден в живота ми и няма да ми го развалиш!” Хвърлих документите на масата и излязох. Президентът започна да се прави на артист, разплака се. Но не промени нищо от това, което исках.”