Като треньор - ЦСКА (4)

През 2005 година за втори път в кариерата си Стойчо Младенов става треньор на чуждестранен тим. Обажда му се втородивизионният гръцки Кастория.
„Имаха проблеми и бяха сменили треньора – разказва Младенов. – Голям риск беше да работя в Кастория. Защото това е тим от втора дивизия и един евентуален неуспех би имал негативно влияние върху визитката. Затова трябваше да проуча добре нещата. Отидох на място и разговарях с двамата братя Спиротулос, които бяха собственици на Кастория. Единият от тях живееше в САЩ, а другият – в Гърция. Половината фабрики в Кастория бяха техни. Правиха палта от лисици и норки, след което ги транспортираха в Щатите. Бизнесът им е сериозен. Останах два дни, гледах тренировките и обстановката. Отношението ме накара да приема офертата. Трудно беше в началото, защото Кастория беше в долната част на класирането, което бе предизвикало треньорската смяна. С много труд успях да заздравя състава и дисциплината, промених стила. Всичко това донесе успехи. С победите Кастория започна да се изкарва в класирането.”
Най-знаменит успех на Младенов в отбора е победата над най-големия гранд в страната Олимпиакос. Малкият Кастория спечели с 1:0 двубоя за купата и въпреки отпадането след реванша отзвукът от триумфа беше огромен.
„След мача президентът ме покани на вечеря със съпругата ми и ресторантът беше пълен – продължава Младенов. – Непрекъснато ни поздравяваха. Все едно цялото заведение ни гледаше и работеше за нас. В един момент президентът извади плик от джоба си и ми го подаде. Каза ми: „Това е премията ти!” Хората започнаха да ръкопляскат. Подобни моменти допълнително те мотивират да си вършиш още по-добре работата. И до днес си спомням Кастория само с хубаво. Градът беше много красив, пълен е с туристи. Аз живеех в хотел извън Кастория. Там също видях пример за гостоприемство. Соственикът беше голям фен на отбора. Съпругата ми обича да спортува, но нямаше фитнес. Специално заради нея той накара да извадят всички мебели от една стая и купи уреди. Това демонстрира какво е уважението към треньора.”
Втората гръцка стъпка на Стойчо Младенов бе елитният Калитея. Четири кръга преди края на сезона в Кастория той получи офертата. „Веднага споделих на президента ни и му казах, че трябва да си търси нов треньор – разказва Младенов. – Той се зарадва много, че благодарение на неговия клуб и аз се развивам. Пожела ми успех.”
Престоят в Калитея се оказва по-труден от очакваното. Още в началото треньорът има проблеми със селекцията. Президентът Салеврис не обича да слуша своите наставници. Собственикът на училища из Гърция се оказва доста вироглав и проблемите бързо започват.
„Още в началото на съвместната ни работа усетих, че ще е не просто трудно – казва Младенов. – Ръководителите на Кастория бяха далеч от професионалното футболно мислене и отношението към треньори и играчи. С много разправии успях да взема Тодор Янчев и Амиран Муджири. А в отбора вече бе Борислав Георгиев. В процеса на подготовката се разочаровах от доста неща. Мачът, след който разбрах, че нещата няма да се получат, бе срещу Панатинайкос. Ние поведохме с 2:0, но загубихме с 2:3. Пресата в Гърция написа, че само българският треньор не е разбрал за приятелските отношения между Калитея и Панатинайкос. Изкарах още два мача и се разделихме. Не стана по добрия начин, защото опитаха да ме излъжат. Едно се разбрахме, а друго стана. Салеврис не се държеше мъжки, а изкуствено. Говорихме да прекратим договора по един начин, а в последния момент той го направи по друг. Няма да забравя последния ни разтовор, когато се разправяхме няколко часа. Беше на 20-ата годишнина от сватбата ни. В един момент си погледнах часовника му казах: „Не ме интересуват парите, прави каквото искаш! Днес празнувам най-щастливия ден в живота ми и няма да ми го развалиш!” Хвърлих документите на масата и излязох. Президентът започна да се прави на артист, разплака се. Но не промени нищо от това, което исках.”
Третият гръцки отбор на Стойчо Младенов също бе от втора дивизия. Верия покани треньора, който дори с краткия си престой в Калитея беше хванал окото на гръцките фенове.
„Тръгнах с много колебания, защото се страхувах да не попадна на ръководство като в Калитея – казва Младенов. – За щастие стана точно обратното. Собственикът Арвенитидис се оказа страхотен човек, с който и досега сме в отлични отношения. Има 250 супермаркета в страната.”
Младенов поема Верия в труден момент и пред изпадане. Но резултатите бързо се подобряват и тимът стига до петото място в класирането.
„Имам много интересна случка с Арванитидис – спомня си треньорът. – Два кръга преди края на шампионата вече бе ясно, че сме се спасили. Казах му, че тръгвам по чужбина да правя селекция и той също може да води мачовете. Беше в кръга на шегата. Но той го прие на сериозно и наистина седна на пейката, правеше смени. Стана забавно. В негово лице имам приятел за цял живот.”

През 2007 година ЦСКА отново се обръща към Стойчо Младенов. Тъкмо клубът е купен от индийския бизнесмен Прамод Митал, а президент е Александър Томов. На старта на пролетния полусезон ЦСКА прави две равенства поред – срещу Черно море и Локомотив (Пд). Тогава Томов уволнява треньора Пламен Марков и кани Младенов на работа.
„Бях заедно със сина ми Стойчо на строежа на новия ми дом – разказва Младенов. – Обади ми се Томов и ме попита дали бих приел да започна работа. Още в първия мач победихме Литекс, но в битката за титлата бяхме доста изостанали. Основната цел пред мен бе да създам нов отбор, който да атакува първото място през следващия сезон. Запознах се с качествата на отбора. Имаше добри футболисти, но не за целите, които си бяхме поставили. Затова освободих хора като Александру Пицурка и Жозе Фуртадо. С много наблюдения и разговори успях да доведа в ЦСКА изключително добри футболисти като Ней, Хосе Луис Гарсес, Никола Вуядинович, Кевин Амунике, Георги Чиликов, Маркиньос. Върнах от Дания Тодор Янчев. Вече в ЦСКА бяха Александър Тунчев, Валентин Илиев, Флорентин Петре и Велизар Димитров. Така събрах отбор от родени лидери. ЦСКА успя да завърши сезона без нито един загубен мач, което е рекорд в историята на българския футбол. Вкарахме най-много голове, допуснахме най-малко.”
Единственият удар по ЦСКА през този сезон е отпадането от Тулуза в турнира за Купата на УЕФА. Френският тим беше най-силвият в графата на непоставените, но въпреки това „червените” бяха на няколко секунди от отстраняването. Първият мач завърши 0:0 във Франция, а втория 1:1. ЦСКА водеше до 96-ата минута. „Тулуза беше страхотен отбор – спомня си Младенов. – Не е срамно да отпаднеш от третия във Франция. Там играеха нападатели като Жиняк и Елмандер, имаха уникален халф в лицето на Емане. Но дори с нашия съвсем скоро сглобен отбор бхяме съвсем близо до успеха. Късметът ни обърна гръб.”
В края на първия полусезон собственикът на Левски Тодор Батков се заканва, че няма да допусне ЦСКА да стане шампион преди вечното дерби. Но на терена „червените” побеждават с 1:0 с гол на Филипе Машадо и на практика титлата е в кърпа вързана. През зимната пауза ЦСКА продава скъпо двама от най-добрите си футболисти. Валентин Илиев отива в Терек, а Абдер Кабус – в Малага. Всичко върви по план за 60-ата годишнина на ЦСКА. Рано е ясно, че няма кой да спре „червените” по пътя към 31-ата шампионска титла. Александър Томов организира пищно тържество в Националния дворец на културата, на което присъства и президентът на България Геори Първанов. След това има мач с участието на Христо Стоичков, Димитър Бербатов, както и много други славни ветерани на ЦСКА. Но вместо атака на Шампионската лига европейският лиценз на клуба не е платен заради данъци – решение, чиято легитимност ще бъде оспорвана завинаги.
„Влядох в конфликт с ръководството, защото искаха да разпродадем отбора – казва Младенов. – Не одобрявах продажбата. Имахме отбор, който можеше да влезе в Шампионската лига. И дори след отнемането на лиценза можеше да атакува нова титла. Без отбора ми нямаше място за мен и реших да напусна. Това е една от най-щастливите ми години в треньорската кариера. Изпълнена бе с емоции, победи. Имахме страхотен колектив. Колкото повече биехме, толкова повече слушахме как играем грозно. Едно от най-хубавите неща, които ще остане за поколенията е алеята на славата на стадион „Българска армия”. Там е и моята златна звезда. Всеки път, когато я погледна, ме изпълва гордост. Чувствам се избран сред стотици големи футболисти, които са носили екипа на ЦСКА. Това е и призние за моя труд, който съм вложил. ЦСКА ме създаде като футболист и човек. Всеки ден, в който съм бил на работа в клуба, съм давал всичко от себе си. Затова често казвам, че който сложи емблемата на ЦСКА, остава белязан за цял живот. Горд съм, че съм сред тези хора.”