Като треньор - Ал Ахли

Няколко дни след като Стойчо Младенов напусна ЦСКА, несъгласен с продажбата на Александър Тунчев и Ней през лятото на 2008 година, се отвори нова страница в кариерата му. Треньорът получи оферта от саудитския Ал-Ахли.
„Беше много примамлива и нямаше как да я откажа – спомня си Младенов. - Освен това бях много разочарован от случилото се в ЦСКА и исках веднага да започна работа. Не знаех нищо за футбола в Саудитска Арабия и започнах да търся из интернет. Авантюрата беше опасна, защото Ал-Ахли имаше много проблеми през миналия сезон. Това ме амбицира обаче двойно. Чак на място разбрах, че животът в Саудитска Арабия е много различен от европейския. Още на летището ни взеха паспортите и ни ги връщаха само, когато пътувахме извън страната. В Саудитска арабия властват редът и дисциплината. Към мен и моя екип в лицето на Анатоли Нанков и Стоян Йорданов, а по-късно Иво Котев и Ренато Шмит, ръководството на Ал-Ахли бе изключително коректно. В първенството треньорите треперят всеки мач за мястото си. Принцовете, които са собственици на клубовете, еднолично решават дали да те оставят или да те уволнят. В предишния сезон Ал-Ахли бе сменил трима треньори.
Когато започнахме работа, се запознахме с трима сърби, които работиха в академията на клуба. Сближихме се и разбрахме много неща за живота и футбола в Саудитска Арабия. След представянето ми като треньор се случи нещо, което доста ме смути. Вечерта трябваше да направим първа тренировка. Заедно с президента и другите директори излязохме на терена, а футболистите седяха на земята на групички. Бяха нужни няколко минути да се съберат. Не ги интересуваше, че идва нов треньор. Първата седмица тренирахме само в Джеда. Там натрупах представа на кои играчи мога да разчитам. Работихме за привличането на трима чужденци, които трябваше да направят разликата. Температурите в Саудитска Арабия са много тежки – по 48 градуса. Затова вторият ни лагер бе в планината, където горещините падат до 30. Поради тази причина трудно се правят физически подготовки. Когато играчите още не са готови, падат още след само 1-2 обиколки на терена. Затова трябваше много внимателно да дозираме натоварванията. Много добро впечатление ми направи фактът, че местните футболисти бързо се научават на дисциплина и приемат всички изисквания на треньора. Като педагог той трябва да е внимателен с отношението си, защото саудитите са чувствителни. След 2-3 месеца работа започнаха и добрите резултати. Оказа се, че Ал-Ахли притежава изключителни млади момчета. При мен се наложи Джезал, който през 2015 година вече бе звезда и шампион с Ал-Насър. По същия начин се разви и левият бек Мансур, който започна на 18 години в Ал-Ахли, а после стана национал на Саудитска Арабия.
Един от най-ярките ми спомени от Ал-Ахли бе участието на турнира за Купата на Персийския залив. Тя е вторият по престиж турнир на континента след азиатската Шампионска лига и се равнява на европейската Лига Европа. С течение на мачовете отборът ми играеше все по-добре. В първенството редувахме победи със загуби, но в турнира вървяхме отлично. Стигнахме до финала. Но въпреки това сърбите в клуба веднъж ми намекнаха, че ако не победим, сигурно ще ме уволнят. Логично това вкара по-голямо напрежение в треньорския щаб, но ни амбицира да продължим.
На финала за Купата на Персийския залив трябваше да играем срещу Ал-Насър, отбора на краля на Саудитска Арабия. Играеше се при разменено гостуване и в първия двубой в Джеда спечелихме с 2:0. Всички приеха този резултат като огромна изненада. Повечето медии бяха убедени, че на реванша Ал-Насър ще успее да ни обърне. Нашата тактика бе да сме скромни. Във всяко изказване отдавах заслуженото на Ал-Насър като един от най-големите клубове в страната. И не позволявах на отбора да слуша как всеки ни отписва. Знаехме, че имаме шанс. На терена спечелихме отново -3:1. Еуфорията беше огромна. Още на терена ми връчиха купа за най-добър треньор в турнира. Нашият собственик – принц Калет, изпрати своя самолет да прибере отбора от Риад в Джеда. По програма трябваше да спим в столицата и са върнем с редовните авиолинии. Но в Джеда вече бяха организиране тържествата. Трудно е да се опише каква еуфория бе на летището. Малко преди да кацнем един от директорите предложи всички треньори да бъдем взети с автомобил директно от пистата, защото иначе няма да се спи до сутринта. Послушахме го. На другия ден с удивление гледахме морето от хора, което не позволяваше на автобуса с играчите да се движи по уличите. Ал-Ахли никога не бе печелил този трофей. А феновете в Саудитска Арабия са влюбени във футбола.
Накрая на сезона завършихме на трето място в класирането, което ни даваше право да играем в азиатската Шампионска лига. Това е един от най-успешните сезони в историята на Ал-Ахли. За мен Стоян Йорданов е най-добрият треньор на вратарите, с които съм работил. Той успя да вкара и първия, и втория ни вратар в националния отбор, говори за качествата му. Всички в екипа ми заедно с Анатоли Нанков и Иво Котев си свършихме отлично работата. За мен десетте месеца бяха много труден период, защото не можех да виждам семейството си. Единствено съпругата ми получи разрешение да дойде за три месеца. Един от моите футболисти бе бразилец и децата му просрочиха с два дни прибирането си. Имаше едномесечни проблеми с властите, преди да ги пуснат да си тръгнат. В Саудитска Арабия трябва да се спазват законите, защото няма значение как се казваш, ще имаш сериозни проблеми.
Присъствието ми в Ал-Ахли е един от най-успешните престои в кариерата ми. Той не продължи повече, защото в страната има тенденцията да се назначават нови треньори всяка година. По този начин хората смятат, че развиват по-бързо играта. И искат да виждат различни философии.“