Като треньор - Ал Етифак

След престоя в Ал-Ахли Стойчо Младенов получава оферти от различни отбори, но предпочита да не бърза с избора си. През юли 2009 година му се обаждат с предложение от Ал-Етифак, още един саудитски клуб. Първоначално Младенов отказва, то след две седмици идва нова и подобрена оферта.
„Видях, че хората ме ценят и се съгласих да започна работа – разказва Младенов. - Прекъснах почивката в Гърция и започнахме ново предизвикателство. Познавах добре Ал-Етифак от престоя ми в Ал-Ахли. Отборът направи много силен сезон. Три-четири години поред Ал-Етифак се класираше за финал за купата на Саудитска Арабия, но винаги губеше. Голямата неприятна изненада дойде на първата тренировка. Оказа се, че всички футболисти, които познават като звезди, бяха продадени. При това на конкурентите Ал-Насър, Ал-Шабаб и Ал-Итихад.
Договорите вече бяха подписани и нямаше място за отстъпление. Но веднага разбрах, че няма да остана дълго. В контракта ми имаше опзия, че мога да напусна след първите три месеца, без да са нужни неустойки. Започнахме да работим, но нови играчи така и не взимахме. Успях да уредя трима чужденци, един от които много ме разочарова. Доведох панамският нападател Хосе Луис Гарсес, който познавах от престоя си в ЦСКА, но той с нищо не оправда доверието.
В Ал-Етифак наложих едно 18-годишно момче, което се превърна в голяма звезда. Бяхме на турнир с Ал-Шабаб, където треньор бе моят голям приятел Джайме Пачеко. С него играхме заедно във Витория (Сетубал), а преди това той стана европейски и световен клубен шампион с Порто. Пачеко много хареса моя Яхия. Даже преди той да прояви интерес, аз информирах ръководството за качествата му. По най-бързия начин един от шефовете дойде и подписа 5-годишен договор по мое предложение. Когато контрактът бе факт, Ал-Шабаб официално направи оферта, но бе късно. Две години след това Ал-Насър го взе и Яхия стана несменяем титуляр в националния отбор, след като дебютира като играч на Ал-Етифак.
Първенството започна, но резултатите не бяха добри. Ръководството знаеше моето желание да си тръгна и на третия месец си стиснахме ръцете.
От престоя ми в Ал-Етифак пазя много скъп спомен за мен. Гостувахме на Ал-Ахли. Случи се нещо невероятно в моя живот. Преди мача принц Калет поведе цялото ръководство към терена. Футболистите на Ал-Ахли направиха шпалир, за да ме поздравят. Принцът и директорите слязоха долу и ми стиснаха ръката. Дадоха ми и подарък за спомен. Не позволиха мачът да започне, преди всеки от футболистите да ме поздрави лично с ръкостискане. Всичко това се излъчваше директно по националната телевизия. Горд съм, защото оставих добри спомени и приятели за цял живот в Саудитска Арабия.“