Като треньор - ЦСКА (3)

Първият отбор в кариерата на Стойчо Младенов като старши-треньор е в любимия му ЦСКА. Собственикът на клуба Васил Божков, един от най-богатите хора в България след времето на комунизма, търси вариант да извади „червените“ от дългогодишната суша. Последната титла на ЦСКА датира от 1997 година, когато Младенов е помощник на Георги Василев.
„Поканата от Васил Божков дойде три месеца, след като напуснах националния отбор – разказва Стойчо. - На разговорите ни присъстваха Лъчезар Танев и Стефан Орманджиев. Изложих концепцията си и визията за спортно-техническата част. Така започна съвместната ни работа. Треньор на ЦСКА беше италианецът Луиджи Симони. Но ситуацията в класирането беше тежка. Отборът изоставаше с много точки и нямаше никакъв шанс за класиране. Божков не желаеше да уволни Симони по средата на пролетния полусезон, за да запази авторитета му. Затова първоначално бях назначен за главен мениджър. Идеята беше аз да подготвя селекция за следващия сезон, когато ще бъда треньор. Започнах с моите помощници да обикалям България. Първата ни цел беше да привлечем най-добрите български футболисти. И започнахме с Велизар Димитров. Бях работил с него в младежкия национален отбор. А той направи добри игри в „Локомотив“ (Сф), „Литекс“ и „Марек“. Възползвах се от добрите ми взаимоотношения с президента на „Марек“ Стефан Милушев и той се съгласи да го продаде на ЦСКА. Второто ми ново попълнение беше Емил Гъргоров от „Локомотив“. Имахме нужда от напълно нов отбор и затова селекцията продължи. Броят на новите стигна до 15 имена. Васил Божков ми беше дал пълен картбланш да управлявам. И затова винаги ще твърдя, че благодарение на него израснах като треньор и като ръководител. Над мен в йерархията беше само той. За всяко решение имах крайната дума. Когато неизвестни бандити ограбиха базата на Панчарево, аз лично смених охраната.“
Резултати не ЦСКА през този сезон бяха много лоши. Стигна се до финал за купата на България, който се превърна в поредна загуба от „Левски“ - 1:3. Това е и преломният момент, когато търпението към Симони приключи.
„Загубите биеха по авторитета на Васил Божков, но той продължаваше да настоява да изчакаме до края на сезона – спомня си Младенов. - Но агонията щеше само да продължи. И въпреки че беше против, Божков прие мнението ми, че трябва да се разделим. Разумен човек е, от две думи разбира. Когато станах главен мениджър и наблюдавах работата на Симони, почти непрекъснато броят на футболистите не отговаряше. Няколко пъти го попитах кой и защо липсва. Симони ми обясни, че Драголюб Симонович без позволение не идвал на тренировки и си ходил до Сърбия. Нищо не можел да направи. Когато Симонович се прибра, го глобих с 10 000 долара и го уволних дисциплинарно. Такова поведение беше недопустимо за ЦСКА. След раздялата със Симони извиках футболистите на групи и им обясних какво се иска от тях до края на сезона. Предстоеше мач с „Левски“ за първенство, който нямаше отношение за класирането. Но ЦСКА трябваше да излезе с достойнство. За този мач направих Стоян Йорданов треньор, бях му дал насоки какво да прави. Аз трябваше да замина за Бразилия, за да гледам за нови футболисти. Бяхме се договорили с Жозе Моуриньо, с който имаме добри контакти. Срещнахме се в Лисабон и оттам отлетяхме за Рио де Жанейро. Докато аз бях в Бразилия, ЦСКА спечели мача срещу „Левски“ и запази честа си в тази толкова тежка година. Моето пътуване също беше много ползотворно. Успяхме да купим Жоао Карлос от „Вашку да Гама“. Искахме да вземем и Даниел Карвальо, който беше на 18 години. Договорихме само единия. За съжаление Карвальо по-късно стигна и до националния отбор на Бразилия, направи кариера в Русия, спечели купата на УЕФА.“
Така започва и първият период на ЦСКА на Стойчо Младенов като треньор на клубен отбор. Сезонът ще се помни завинаги от феновете на „червените“. Освен че ЦСКА спечели титлата след шест години пауза, направи и впечатляващ рекорд – победи във всички шампионатни мачове от първия полусезон.
„Поехме голям риск с привличането на многото футболисти, но друг вариант нямаше – твърди Младенов. - По време на летния лагер в Германия загубихме всички контроли. Имахме двама централни нападатели – Асен Букарев и Владимир Манчев. Появи се сериозен интерес от Букарев от „Черно море“ и се съгласих да го продадем. Тогава мачовете в Германия бяха наблюдавани от мениджър на „Лил“. Френският клуб вече беше събрал достатъчно информация за Манчев. Една вечер в хотела дойде представител на клуба и поиска да кажа моето мнение за качествата. Така „Лил“ предложи над 2 милиона долара оферта. Трябва да се вземе спешно решение – да го пуснем и да останем без нападател, или да му дадем шанс да отиде в чужбина. За Манчев трансферът беше изпълнена мечта и нямаше право да го спираме. Веднага трябваше да реагираме и взехме южноафриканския нападател Макдоналд Мукаси, който беше освободен от „Локомотив“ (Сф). Той се вписа в обстановката и свърши много работа. Няма да забравя първото дерби срещу „Левски“, когато Мукаси вкара два гола за победата ни с 3:0. На стадиона беше истински „червен“ празник.
Преди мача използвах един психологически номер, който имаше голям ефект. Без знанието на футболистите с видеооператора на ЦСКА посетихме съпругите, приятелките и децата на футболистите. Всеки трябваше да каже по няколко изречения като апел към отбора. Няма да забравя детето на Георги Антонов. То рече пред камерата: „Много те обичам, но ако не победиш „Левски“, не се връщай вкъщи.“ Вечерта преди мача пуснах филма преди разбора. Всички се смяха и бяха щастливи. В деня на дербито само за това се говореше. Убихме напрежението, разтоварихме се психически и на терена свършихме работата. През втория полусезон разликата в точките намаля до четири и в отбора влезе голямо напрежение. Трябваше да измисля нещо, за да отбия напрежението от играчите и да го насоча изцяло върху мен. На една пресконференция казах груба реплика срещу двама журналисти, които уважавам и ценя като големи професионалисти. Обръщението ми беше скандално, но връщане назад нямаше. Така всички медии започнаха да се занимават с мен и забравиха за отбора. Тренирахме тихо, биехме, а медиите плюеха по мен. Важното беше, че върнахме спокойствието и самочувствието на отбора. Стигна се и до най-паметния мач на сезона. Гостувахме на „Левски“ и именно на стадиона на противника дефакто станахме шампиони. Една от песните на феновете се сбъдна. Дори и днес, когато съм на среща със запалянковци, ги карам винаги да изпеят моята песен. Направихме 1:1 на стадиона на „Левски“, което ни гарантира шампионската титла без значение, че имаше още няколко мача до края. Радостта ни беше неописуема, а ударът за съперника беше огромен. Португалецът Жоао Паоло Брито вкара гола, който остава паметен. ЦСКА игра по-силно, можеше и да спечели. Но за нас най-важното беше да затворим играта, да бъдем сигурни и да стигнем до резултата, който ни направи шампиони. Този отбор на ЦСКА е един от най-добрите, които съм тренирал. Отлични професионалисти и характери. Синхронът беше на ниво, дори не трябваше да викам отстрани. Футболистите знаеха какво да правят и в защита, и в нападение. Тях научих най-добре да играят пресата, която исках. Затова и редовно вкарвахме по 5-6 гола. Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Тодор Янчев, Жоао Паоло Брито, Артим Шакири, Стоян Колев – всички те бяха богатство за ЦСКА. Дуото централни защитници Жоао Карлос и Ибрахима Гай е едно от най-доброто, които някога България е виждала. И покрай тях шанс за изява получиха много млади футболисти като Иван Павлов, Боби Караматев, Герасим Заков. На следващата година моят син Стойчо Младенов, Румен Трифонов, Ангел Йошев. Винаги давам възможност на млади момчета да пробият. Разбира се, не всички се развиват, но вината си остава най-вече в тях.“
Въпреки изключително успешния сезон ЦСКА не успя да стъпи на здрава основа и да продължи. Причината са най-вече вътрешни фактори – в клуба, и в щаба на Младенов. Затова и треньорът не продължава дълго време в своя любим отбор.
„Целта беше да надградим върху вече сработения отбор – продължава Младенов. - Искахме да вземе централен нападател от „Щутгарт“, имахме и други варианти. Плановете обаче попадаха. Отидохме на подготовка в Германия и на мен вече беше ясно. Голямата цел – влизане в групите на Шампионската лига е неизпълнима, без да се вземат няколко много класни футболисти. Ние бяхме отбор на само година и само луд късмет можеше да ни спаси. В този момент Васил Божков ми предложи две имена от Бразилия – Лео Лима и Родриго Соуза. Бях гледал вече Лима. За него имаше интерес и от „Милан“, но тогава италианският клуб избра Кака. Сега вървеше в комплект със Соуза, който не познавах лично. Но във визитките им пишеш – световни юношески шампиони. Логично се съгласих да бъдат взети. Тогава се появи първият проблем – бяха изостанали много с физическата подготовка, но алтернатива нямаше. Видимо бе, че Лима беше страхоте футболист. Такава класа не е стъпвала по българските терени. Но дойде и вторият проблем и той беше с дисциплината. Двамата лесно влизаха в конфликти. Паралелно управителният съвет на ЦСКА отстрани двамата ми помощници, което не желаех да се случи, но беше неизбежно на фона на вътрешните скандали, които станаха. Така вместо спокойствие всеки ден решавахме проблеми от нефутболно естество. И стабилността на отбора се загуби. След отпадането от „Торпедо“ (Москва) след дузпи за Купата на УЕФА се създаде отрицателно настроение срещу футболистите. На прибиране от Москва в самолета станах свидетел на разговор между членове на управителния съвет, който меко казано ме втрещи. Още там взех решение, че не трябва повече да бъда в ЦСКА. Прибрах се всъщи, разсъждавах цяла нощ и на другия ден се обадих на Васил Божков с думите, че искам да напусна. Обясних му какво се говореше след няколко чаши алкохол и че това е скандално поведение. Помолих го да уважи решението ми. Божков обаче имаше изискване – да остана като мениджър в клуба и да си избера треньор. Посочих Александър Станков, който от съвсем кратко бе станал мой първи помощник.“
Работата на Младенов като мениджър на ЦСКА продължава още само два месеца. След лагер на Канарските острови, където отборът спечели силен приятелски турнир, се появи напрежение между отбора и новия треньор Станков. След прибирането от Испания наставникът отказа да води отбора.
„Не знам какви са били мотивите на Станков да напусне – разказва Младенов. - Божков прие оставката му и ми предложи отново да поема ЦСКА. Каза ми, че това е моят отбор и настоява да продължа. До ден днешен съжалявам, че му отказах. През годините съм се извинил многократно на Божков за това мое решение. След като  не пожелах да бъда треньор, беше ясно, че трябва да не бъда и мениджър. На тази среща се разбрахме да се разделя с ЦСКА.“
Отборът от първия престой на Стойчо Младенов в ЦСКА беше разпродаден в следващите години най-вече в чужбина. Александър Томаш и Методи Деянов отидоха в Гърция, Жоао Карлос потегли към Белгия, Тодор Янчев отиде в Гърция, Светослав Петров – в Азербайджан, Артим Шакири в Англия, Емил гъргоров, Владимир Манчев и Христо Янев – във Франция, а Галин Иванов – в САЩ.